О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
София, 19.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 797 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Г. Д., чрез пълномощника й адвокат В против решение № 245 от 23.04.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд П. в частта, с която е оставено в сила решение от 17.10.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на Районен съд П. в частта, с която С. Г. Д. е осъдена, на основание чл.109 от ЗС, да прекрати действията си, възпрепятствуващи ползването от страна на Т. А. В. на общия вход на северната фасада на двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, цялото от 400 кв.м., находящо се в гр. П., ул.”О” № 1 и в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по предявения от Т. А. В. против С. Г. Д. иск по чл.32, ал.2 от ЗС за определяне начина за ползване на общите части на сградата.
Ответникът по касационната жалба Т. А. В. е оспорила същата по същество, но не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване.
Изводите на въззивният съд по иска по чл.109 от ЗС са основани на приетото за установено, че стълбището от към северната фасада по проект представлява обща част и следва всички собственици на отделни обекти в етажната собственост да имат достъп до него. Потвърждаването на прекратителното първоинстанционно определение /обективирано в решението от 17.10.2008 г./ е мотивирано с характера на иска по чл.32, ал.2 от ЗС, представляващ спорна съдебна администрация, който е допустим когато съсобствениците не могат да вземат решение за ползването на съсобствената вещ, докато общите части на сграда са под режим на специално управление и по отношение на тях са приложими разпоредбите на чл.42 и сл. от ЗС, поради което е недопустимо разпределянето им при условията на чл.32, ал.2 от ЗС.
Касаторът счита, че изводът на въззивния съд за недопустимост на иска по чл.32, ал.2 от ЗС противоречи на практиката на ВКС и тъй като искът по чл.109 от ЗС се явява акцесорен, иска да се допусне касационно обжалване на решението в атакуваните части. Актовете, на които се позовава – определение № 22 от 23.01.2009 г. по ч.гр.д. № 2* от 2008 г. на ВКС, ІІ г.о. и определение № 53 от 6.02.2009 г. по ч.гр.д. № 1/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. – не съдържат тълкуване на поставения въпрос, а именно допустим ли е иск за разпределение по реда на чл.32, ал.2 от ЗС на обща по предназначението си част на сграда.
По отношение изводите на съда относно уважение иск по чл.109 от ЗС, който е самостоятелен и не зависи от останалите спорове, с които съдът е бил сезиран по делото, не са изложени доводи, касаещи наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Позоваването на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е направено само формално, чрез възпроизвеждане на законовата формулировка, че касационната жалба е от значение за точното прилагане на закона, без обосновка налице ли е неяснота или непълнота на нормативната уредба, която да налага тълкуването й или наличие на твърдения в тази насока сред доводите в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и ал.3 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в атакуваните му части.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 245 от 23.04.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд- П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: