О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 888
София, 28.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 684 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Л. Т., чрез пълномощниците й адвокат В адвокат А. Ж. , против решение № 12 от 9.02.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІV-Д отделение, с което е оставено в сила решение от 21.02.2007 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Софийски районен съд, 41 състав за отхвърляне на предявения от Л. Л. Т. срещу Е. М. Я. и Г. Х. Я. ревандикационен иск по отношение на недвижим имот, индивидуализиран по скицата на вещото лице – приложение № 6 към заключението на съдебно-техническата експертиза.
Ответниците по касационната жалба Е. М. Я. и Г. Х. Я. не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Софийски градски съд е счел, че процесният имот е част от недвижимия имот, одържавената по ЗОЕГПНС от наследодателя на ищцата и възстановен съгласно чл.1, ал.1 ЗВСОНИ към 25.02.1992 г. През 1964 г. имота е продаден от ТКЗС на Е. Р. , а с договор по н.а. № 161 от 28.04.1994 г. е прехвърлен на ответниците. Последните са завладяли имота не по-късно от 10.06.1999 г., когато по тяхно искане е издаден акт за узаконяване на постройките в него, като владението им е било добросъвестно и са придобили собствеността на 10.06.2004 г.
Касаторът се позовава и на трите хипотези по чл.280, ал.1 от ГПК. В случая не е налице нито едно от основанията за допускане на касационно обжалване. Липсва формулиран правен въпрос, относим към решаващите изводи на въззивния съд, а такъв не може да бъде изведен и от наведените твърдения, които са свързани с направената от касатора интерпретация на правния спор и начина за разрешаването му, а не с мотивите на съда, както и с доводи за неправилно приложение на материалния закон. Решение № 2* от 14.01.2005 г. по гр.д. № 2* от 2003 г. на ВКС, ІV г.о. и № 1* от 2004 г. на ВКС, ІV г.о. не съдържат разрешения, относими към настоящия спор – първото е свързано с тълкуване за неприложимост на придобиването по давност по отношение на земеделска земя и приложимост на този способ, ако имота е имал селищен характер и не е било налице ограничението на ЗРПВПВННИ /отм./ и ЗСГ /отм./, а впоследствие на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, а второто приложение на нормата на чл.86 от ЗС /отм./, забраняваща придобиване по давност на държавната собственост, докато мотивите на въззивния съд са за придобиване по давност на имот-частна собственост и то чрез осъществено след юни 1999 г. владение.
Неотносимо е и разрешението по решение от 11.02.2004 г. по гр.д. № 5* от 2002 г. на СГС, ІІ-Б отд., което е свързано с тълкуване на приложението на придобивната давност по отношение на държавната собственост при действието на чл.86 от ЗС /отм./ и по отношение на частната общинска собственост, а извод за подобен характер на собствеността след юни 1999 г. липсва по делото, с оглед на което приложеното решение не удостоверява противоречива съдебна практика.
Позоваването на противоконституционност на нормите на чл.79-86 от ЗС е извън приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, което е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12 от 9.02.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІV-Д отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: