О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 26.01.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4320 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. П. П., чрез пълномощника му адвокат Р, против решение № 165 от 21.02.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 27.04.2007 г. по гр.д. № 2439/2006 г. на Варненски районен съд за допускане на съдебна делба на земеделски имоти между наследниците на П. П. П.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че касаторът и Т. П. К. , наследодател на ищците по делото, са наследници на П. П. П. , като извършения от Т. К. отказ от наследство е недействителен /не е бил вписан и е направен преди възстановяване на собствеността/; след смъртта й нейните наследници са предприели действия, с които са приели новооткритото наследство на П. П. П. , а и относно неоснователността на посочените възражения на П. П. П. е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен предявения от него установителен иск за собственост против Т. К. за разликата над ? ид.ч., основан на същите твърдения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът счита, че относно въпроса дали наследниците на Т. П. К. се легитимират като собственици на ? ид.ч. от процесните земеделски земи са налице две противоречиви решения – в атакуваното с настоящата касационна жалба е прието, че ищците са извършили приемане на неприетото от тяхната майка новооткрито наследство, а във влязлото в сила решение от 25.07.2005 г. по гр.д. № 4694/2004 г. на Варненския районен съд – че Т. К. не е приела наследството и изрично е отказала неговото приемане, но с този дял не се е увеличил дела на наследника от същия ред, т.е. по силата на това решение наследниците на Т. К. не се легитимират като собственици на неприетото от техния наследодател наследство.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е приложимо когато даден правен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, т.е. когато се достига до различен изход на гражданскоправни спорове, въпреки идентичността на релевантните по различните дела факти. В случая посоченото основание не е налице, тъй като липсва тъждество на споровете по които са постановени решенията. По гр.д. № 4694/2004 г. на Варненския районен съд е разрешен спорът, че ищецът не е придобил припадащия се на Т. К. дял от процесните земеделски земи, наследени от П. П. П. , а по настоящото дело е разрешен спор, че посочения дял е придобит от наследниите на Т. К. Релеватни към изхода на двата спора са различни факти – по първото дело дали липсата на приемане на новооткритото наследство от Т. К. е довело до увеличаване на дела на П. П. П., а по настоящото дело – налице ли е след смъртта на Т. К. и с оглед отмяната на разпоредбата на чл.50 от ЗН, приемане от страна на нейните наследници и съответно съсобственост между страните, а следователно липсва противоречиво разрешен правен въпрос.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като решенията, на които се позовава касаторът /решение № 16 от 14.04.1988 г. на ОСГК на ВС, решение № 27 от 15.04.1970 г. по гр.д. № 3/1970 г. на ОСГК на ВС и решение № 137 от 20.12.1984 г. по гр.д. № 84/84 г. на ОСГК на ВС/ са постановени преди отмяната на чл.50 от ЗН и не третират релевантния за настоящия случай въпрос за възможността на ищците по делото да приемата новооткритото наследство на П. П. , въпреки липсата на действия по приемането му от тяхната пряка наследодателка Т.
Касаторът счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По същество е извършено само формално позоваване на посочената разпоредба, без да е формулиран съществен правен въпрос, обуславящ допустимост на касационното обжалване.
В обобщение не е налице нито една от хипотезите на чл.280, ал.1 от ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 165 от 21.02.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: