Р Е Ш Е Н И Е
№ 452
София, 17.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4182 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. В. Л., чрез пълномощника му адвокат Е против решение № 300 от 26.06.2008 г., постановено по гр.д. № 961 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 1.02.2008 г. по гр.д. № 24218/2007 г. на Софийски районен съд, 79-ти състав за уважаване на иска по чл.122, ал.3 от ЗДСл и е постановено делото да се изпрати на А. съд-София по компетентност.
Касаторът излага твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилност, поради което се иска отмяна на атакуваното решение. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба И. агенция „С” при М. на о. /преди И. агенция „Държавна собственост на М. на отбраната”/, гр. С. не е изразил становище по същата.
Софийски районен съд е бил сезиран с предявен от Г. В. Л. иск по чл.122, ал.3 от ЗДСл за присъждане обезщетение за незаконно недопускане до изпълнение на служебните задължения за периода от 30.09.2007 г. – 29.10.2007 г.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че искът по чл.122, ал.3 от ЗДСл за заплащане на обезщетение за недопускане на работа след отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение и възстановяване на предишната длъжност е подсъден на административния съд съгласно чл.128, ал.1, т.5 от АПК, тъй като касае обезщетение от незаконосъобразни действия или бездействия на орган по назначаването по смисъла на ЗДСл, като предпоставките за възникване на обезщетението са настъпили и искът е предявен след влизане в сила на АПК.
С определение № 33/09 от 26.01.2009 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – поради противоречие на изводите на въззивния съд на разрешението, дадено в определение № 104 от 5.06.2008 г. по адм.д. № 56/2008 г. и определение № 113 от 19.06.2008 г. по адм.д. № 99/2008 г. на смесен петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд.
Посочените определения са постановени по спорове за подсъдност на искове по чл.122, ал.2 от ЗДСл между гражданските и административните съдилища и в тях е прието, че възстановяването на държавния служител при незаконно уволнение е конститутивна последица на отмяната на административния акт. Претенциите, свързани с правото на държавния служител да оспори законността на прекратяването на служебното правоотношение и да иска отстраняване на неблагоприятните последици от уволнението се разглеждат по реда на съдебно-административния контрол и подлежат на разглеждане по същия ред, установен за обжалване на административните актове. Когато предмет на оспорване е имуществена претенция за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът не е допускан на работа, т.е. повдигнат е спор за съществуването и размера на имуществените вземания на лицето, се касае до имуществен спор, който в съответствие с разпоредбата на чл.125 от ЗДСл подлежи на разглеждане по общия исков ред, тъй като предвидения в глава ХІ на АПК /чл.203 и сл./ специален ред е за предявяване на искове за обезщетения, които се явяват последица от незаконосъобразния административен акт. Когато в специален нормативен акт, уреждащ служебното правоотношение и в АПК не е предвиден ред, по който държавен служител, претендиращ обезщетение свързано със служебното му положение, но непроизтичащо от незаконосъоразен административен акт, да реализира правата си, следва по аналогия съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА да се приложи разпоредбата на чл.125 от ЗДСл, съгласно която в тригодишен срок могат да се предявяват имуществени спорове по общия исков ред.
Въз основа на горните съображения следва, че извода на въззивния съд, че искът е подсъден на административните съдилища е неправилен, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на Софийски градски съд за разглеждане на спора по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 300 от 26.06.2008 г., постановено по гр.д. № 961 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане на предявения иск.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: