О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1076
София, 25.11.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 997 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. Н. против решение № І* от 22.04.2009 г., постановено по гр.д. № 358 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е отменено решение № 29 от 21.03.2008 г. по гр.д. № 410 от 2008 г. на Районен съд-Н. и е постановено друго за признаване за установено по отношение на О. Н., че Г. И. Т. е собственик на терен с площ от 196 кв.м. – оцветен в синьо на скицата на в.л.инж. Св. З. и терен с площ от 240 кв.м. – оцветен в жълто на същата скица, съставляващи части от парцел ****отреден за озеленяване в кв.25а по плана на Св. В. , община Н., съответно части от бившия собственост на наследодателя на Г. Т. имот с пл. № 1* целия с площ от 3147 кв.м. като О. Н. е осъдена да предаде владението на описаните терени.
Ответникът по касационната жалба Г. И. Т. оспорва наличието на основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, като претендира направените разноски.
По делото е установено, че праводателят на ищцата се легитимира с нотариален акт от 1970 г. като собственик на парцел **** и ІІ-103 от кв.25 по плана на Св. В. , съдържащ общо по регулация 3147 кв.м. Експертни заключения проследяват отреждането на имота по действалите регулационни планове – първоначалното регулиране през 1962 г., по което за имот пл. № 103 са отредени парцел **** от около 1280 кв.м. и парцел **** от около 450 кв.м., а по плана от 1976 г. – парцел **** с площ от 1830 кв.м., от които собствени 1530 кв.м. и придаваемо място от имот пл. № 3* кв. и от общински имот – 190 кв.м., а парцел **** съответства на парцел ****; за предвидени улици от имота се отнемат 1005 кв.м., а процесните площи остават в образувания със З. № 73 от 22.04.1993 г. кв.25а и са включени в парцел ****за озеленяване. Съдът е приел, че независимо, че по плановете от 1962 и 1976 г. на праводателят на ищцата не са отреждани урегулирани имоти с площ равностойна на правата му, то той не е загубил правото си на собственост върху цялото бивше дворище с пл. № 1* тъй като за отнетите от имот пл. № 103 части не са образувани отчуждителни преписки и собственика не е обезщетен. Счетено е, че независимо от фактическото завземане на части от имота от страна на О. Н., праводателят на ищцата е демонстрирал анимуса на собственик на целия имот, заплащайки дължимия данък за целия имот от 3147 кв.м. Понастоящем ищцата се легитимира като собственик на имота, поради което претенцията й за двете процесни части от 196 кв.м. и 240 кв.м. е приета за основателна.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като е налице противоречива съдебна практика по въпросите на каква площ е собственик ищцата с оглед значението на кадастрален план при влязъл в сила застроителен и регулационен план при действието на ЗПИНМ и ЗТСУ; относно задължението на съда да обсъди и прецени законосъобразността на нотариалното удостоверяване, обективирано в представен по делото нотариален акт и относно предпоставките за уважаване на ревандикационен иск за имот, засегнат от предходни застроителни и регулационни планове, за което собствениците не са обезщетени.
Решение № 162 от 16.07.2008 г. по гр.д. № 218/2008 г., Бургаски окръжен съд не е приложено в цялост – в представената част липсват цитираните в изложението изводи, а и последните касаят забраната за придобиване по давност на държавен имот съгласно чл.86 от ЗС в редакцията му, действаща към 1955 г., а по настоящото дело не са наведени твърдения за одържавяване на процесните площи. Решение № 57 от 5.09.1969 г. по гр.д. № 55/69 г., ОСГК съдържа тълкуване, че след утвърждаване на дворищната регулация правото на собственост върху кадастралната основа се преобразува в право на собственост върху съответни парцели, отредени по реда на ЗПИНМ или в право на обезщетение за стойността на части от кадастралната основа, придадени към други парцели и съответно е недопустима делба на кадастралната основа между съсобствениците /също и решение № 308 от 5.02.1965 г. по гр.д. № 2376/64 г., І г.о./, но е неотносимо в случая, тъй като спора за собственост по настоящото дело е свързан с действието на улична, а не на дворищна регулация.
Именно поради факта, че уличната регулация няма непосредствено отчуждително действие /за разлика от дворищната регулация при действието на ЗПИНМ и ЗТСУ/ и за да отпадне правото на собственост е необходимо осъществяване на отчуждителна процедура и обезщетяване на собственика, неотносимо по настоящия спор е решение № 1942/15.01.2002 г. по гр.д. № 298/2001 г., ВКС, ІV г.о. /даващо тълкуване, че когато се установи, че собственикът на недвижим имот притежава по-малък обем права от тези по констативен нотариален акт, съдът е длъжен да отмени нотариалния акт за част над признатите му от съда права на собственост/, както и решение № 273/23.03.2009 г. по гр.д. № 6329/2007, ВКС, І г.о. /даващо тълкуване за правното значение на дворищната регулация и възможността за един имот да бъдат отредени няколко парцела/.
С оглед предмета на настоящия спор – а именно губи ли се правото на собственост върху площи, за които се предвижда отчуждаване по улична регулация, ако не е проведена отчуждителна процедура и не е заплатено обезщетение, нито е установен конкретен момент на завземане на имота – неотносима е и свързаната с третия, поставен от касатора въпрос, практика по решение № 1480/24.09.2007 г. по гр.д. № 2498/2005 г., ВКС, решение № 1343/21.11.2001 г., гр.д. № 1233/2001 г., ВКС, ІV г.о., решение № 413/20.05.2008 г. по гр.д. № 2147/2007 г., ВКС, V г.о. и решение № 605/9.08.2004 г. по гр.д. № 134/2003 г., ВКС, ІV г.о., свързана с приложението на ЗВСОНИ.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Ответникът по касационната жалба Г. Т. не е представила доказателства за направени разноски във връзка с депозирания отговор, поради което такива не следва да й се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 22.04.2009 г., постановено по гр.д. № 358 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: