О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София, 22.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 430 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. В. А. и М. Г. А. , чрез пълномощника им адвокат Е, против решение № 266 от 8.12.2008 г., постановено по гр.д. № 487 по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. , с което е отменено № 72 от 31.12.2008 г. по гр.д. № 424 от 2008 г. на Районен съд В. в частта относно правата в съсобствеността и е постановено друго, с което правата в съсобствеността на допуснатите до делба земеделски имоти са определени, както следва: по 1/3 ид.ч. за Д. Д. М. и Й. Д. Д. и по 1/6 ид.ч. за Н. В. А. и М. Г. А.
Ответниците по касационната жалба Д. Д. М. и Й. Д. Д. оспорват наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от Д. Д. М. и Й. Д. Д. , наследници на Д. К. Г. против Н. В. А. и М. Г. А. , наследници на Л. К. Т. иск за делба на земеделски имоти, възстановени с решение № 0* от 23.08.2004 г. на ОСЗГ-с. Ново село на името на Д. К. Г. и Л. К. Т. , с твърдение, че имотите са били наследени от бащата на наследодателите им К. В. Г. , починал 1972 г., който оставил завещание за разполагаемата си 1/3 част в полза на сина си Д. К. Г. Тезата на ответниците по иска е била, че правата в съсобствеността са установени с влязло в сила решение от 20.09.1996 г. по гр.д. № 1* от 1995 г. на Районен съд В. , с което е признато за установено по отношение на Д. К. Г. , че Л. К. Т. има право да й бъде възстановена собствеността върху ? ид.ч. от процесните имоти.
Видинският окръжен съд е приел, че имотите са били собственост на общия наследодател К, който се е разпоредил с разполагаемата си 1/3 част от имуществото си с действително завещателно разпореждане в полза на наследодателя на ищците Д. С. е, че с влязлото в сила решение по гр.д. № 1* от 1995 г. на В. районен съд е разгледан спор за материално право и решението има сила на пресъдено нещо само относно обстоятелството, на кои лица следва да се проведе административното производство по възстановяване на собствеността, като с него е следвало да се установи правото на възстановяване в полза на наследниците на К. В. Г. , без да се посочват те или техните дялове, поради което липсва сила на пресъдено нещо по отношение дяловете на правоимащите. Изложени са съображения, че липсва пречка да се разреши в делбеното производство спора дали имотите са били на общия наследодател или на наследодателите по коляно, тъй като съдът е орган с универсална компетентност и в мотивите си може да обсъжда всички въпроси относими към предмета на делото.
Касаторите се позовават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като считат, че изводите на въззивния съд относно допустимостта в делбата да се разглежда спор дали правото на собственост на възстановени земеделски имоти е принадлежало на лицата, на които е възстановено или на техен общ наследодател противоречи на разрешенията в решение № 534 от 24.09.2001 г. по гр.д. № 717 от 2000 г. на ВКС, І г.о. и решение № 205 от 24.07.2001 г. по гр.д. № 798/2000 г. на ВКС, І г.о., а изводът относно правното значение на влязлото в сила решение по гр.д. № 1175/1995 г. на В. районен съд – на т.18 от ТР № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.
Твърдяното основание е налице. Посочените решения на тричленни състави на ВКС са част от трайната практика на касационния съд, че в делбеното производство е недопустимо разглеждане на спорове за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ /чийто предмет съгласно ТР № 1 по гр.д. № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации/, предвид конститутивния характер на следващия решението индивидуален административен акт, а изводът на въззивния съд, че липсва пречка да се разреши спора дали имотите са били на общия наследодател или на наследодателите по коляно противоречи на тази практика.
Налице е противоречие и с указанията по приложение на закона в т.18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС относно преценка силата на пресъдено нещо на съдебното решение, обективирано в диспозитива на същото.
В обобщение налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266 от 8.12.2008 г., постановено по гр.д. № 487 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- В.
В едноседмичен срок от съобщението Н. В. А. и М. Г. А. да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд на Република България в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при постъпване на доказателства за внесена държавна такса или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: