О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1147
София, 18.12.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1048 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпили са касационни жалби от ищците Д. Д. Д., С. Д. П. и В. Д. М. и от ответниците И. Д. И. и Д. И. И. против решение № 80 от 22.04.2009 г. и решение № 195 от 15.07.2009 г., постановени по гр.д. № 30 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Х. , с които частично е отменено решение № 13 от 14.03.2006 г. по гр.д. № 524 от 2005 г. на Районен съд Х. и е постановено друго за отхвърляне на предявения от Д. Д. Д., С. Д. П. и В. Д. М. против Д. И. И. иск по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на извършеното с нотариален акт № 9, том ІV, н.д. № 1325/1996 г. от Д. В. У. , починал на 11.12.2001 г. и В. С. У. , починала на 28.02.2001 г. в полза на Д. И. И. дарение на първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда в гр. Х., ул.”Б” № 59 въз основа на отстъпено право на строеж върху УПИ ХVІІІ-265, кв.172-а по плана на гр. Х., одобрен със заповед № 90/1971 г., целият с площ от 353 кв.м., представляващ самостоятелно жилище със самостоятелен вход от юг, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, ведно със стопанска сграда със санитарен възел към нея, построена в североизточната част на първия жилищен етаж;
за намаляване на извършеното с нотариален акт № 24, том ІІІ, н.д. № 790/1974 г. от Д. В. У. , починал на 11.12.2001 г. в полза на И. Д. И. дарение на втори жилищен етаж със самостоятелен вход от север и с едно избено помещение със североизточно изложение от триетажната жилищна сграда, построена в УПИ ХVІІІ-265, кв.172-а по плана на гр. Х., одобрен със заповед № 90/1971 г., който парцел **** отреден за дворище пл. № 265 от 358 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от описания парцел, както и гараж, построен в северозападната част на парцела, със сумата от 24 166.05 лв.;
за осъждане на И. Д. И. да заплати на основание чл.36, ал.1 от ЗН на Д. Д. Д., С. Д. П. и В. Д. М. поотделно сумата от по 8055.35 лв. за допълване запазената част на наследодателката им З. Д. Д. , починала на 29.04.2002 г. от наследството на Д. В. У. и В. С. У. , ведно със законната лихва от влизане на решението в сила;
за допускане на съдебна делба на четвърти мансарден етаж със застроена площ от 120 кв.м., състоящ се от четири стаи и сервизни помещения със застроена площ от 120 кв.м., от жилищна страда, построена с отстъпено право на строеж в държавен парцел **** в кв.172-а с площ от 353 кв.м. по плана на гр. Х. от 1971 г., отреден за дворище от пл. № 265 между съделителите и при права в съсобствеността: Д. Д. Д. – 5/18 ид.ч., С. Д. П. – 2/18 ид.ч., В. Д. М. – 2/18 ид.ч., И. Д. И. – 9/18 ид.ч.;
за допускане съдебна делба на гараж-източен със застроена площ от 33 кв.м., построен в североизточния ъгъл на имота, гараж-среден с площ от 20 кв.м., построен до източния гараж, жилищен етаж с площ от 97 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, построен над гаражите в северната част на имота, между съделителите и при права в съсобствеността: Д. Д. Д. – 6/18 ид.ч., В. Д. М.- 3/18 ид.ч., С. Д. П. – 3/18 ид.ч. и И. Д. И. – 6/18 ид.ч.;
за отхвърляне на предявения от Д. Д. Д., С. Д. П. и В. Д. М. против И. Д. И. и П. В. Б. иск за делба на масивна жилищна сграда на два етажа, построена в УПИ ІV-103 кв.28 по плана на с. К., одобрен със заповед № 2166/1936 г. и № 11/1973 г., съдържащ 1105 кв.м.,
като първоинстанционното решение е оставено в сила в частта за отхвърляне на предявения от Д. Д. Д., С. Д. П. и В. Д. М. против И. Д. И. и Д. И. И. иск за делба на първи и втори жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, находящи се в гр. Х., ул.”Б” № 59, построена въз основа на отстъпено право на строже върху УПИ ХVІІІ-265, целият с площ от 353 кв.м. в кв.172-а по плана на гр. Х., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, ведно със стопанска сграда със санитарния възел към нея, построена в североизточната част на първия жилищен етаж и с едно избено помещение със североизточно изложение, ведно с 1/3 ид. Част от парцела и гараж, построен в северозападната част на парцела
и е отхвърлена молбата на Д. И. И. и И. Д. И. за допускане поправка на явна фактическа грешка в решение 80 от 22.04.2009 г., постановено по гр.д. № 30 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Х.
Ищците Д. Д. Д., С. Д. П. и В. Д. М. атакуват въззивното решение в частта, с която е допусната делба на четвъртия мансарден жилищен етаж, отхвърлен е иска за делба на масивна жилищна сграда на два етажа в с. К. и е определил размера на сумата 24166.05 лв., с която да се намали извършеното от Д. У. в полза на И. И. дарствено разпореждане.
Ответникът И. Д. И. атакува въззивното решение в частта, с която е намалено извършеното в негова полза дарение и е осъден да заплати суми за допълване на накърнената запазена част.
Ответниците И. Д. И. и Д. И. И. атакуват решението, с което е отказано допускане поправка на явна фактическа грешка, поради допусната грешка в математическото пресмятане на размера от свободното имущество на Д. У. , което получават двамата наследници.
Ищците считат, че изводите на съда относно наличието на съсобственост на четвъртия мансарден етаж /обосновани с нищожността на договорът за доброволна делба от 11.04.1996 г. и неизтеклата към момента на предявяване на исковата молба десетгодишна придобивна давност/ са направени в противоречие с цитираната от тях практика на ВКС, тъй като е установено, че със съгласието на останалите съсобственици реконструкцията на таванския етаж и строителството на трите гаража е извършена само от Д. Д. през 1992 г., от който момент същия упражнява непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт с намерението да свои, а са налице предпоставките и за добросъвестност на владението. Представените решения на тричленни състави на ВС и ВКС тълкуват предпоставките по чл.79, ал.1 и ал.2 от ГПК, но въз основа на факти, неотносими към настоящия спор. Нито един от тези актове не съдържа разрешение, касаещо релевантните в случая въпроси, изведени от твърденията на ищците, а именно относно възможността нищожен договор да обоснове добросъвестно владение, респективно относно възможността да се зачете изтекъл до сключването на нищожния договор /явяващ се признание за наличието на съсобственост/ давностен срок, а съответно не е налице противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и съответно не следва да се допусне касационно обжалване на решението в частта, с която е допусната делба на четвъртия мансарден етаж и трите гаража.
Изходът на спора относно двуетажната жилищна сграда в с. К. е обоснован с извода, че лятната кухня не съставлява самостоятелен обект на вещни права и съответно при извършването на дарственото разпореждане от В. Д. У. през 1983 г. в полза на И. И. , дарителят не е могъл да запази собствеността си върху лятна кухня и същата по силата на чл.92 от ЗС е станала собственост на собственика на парцела, а процесната двуетажна сграда е станала самостоятелен обект с преустройството през 1984 г., към който момент собственик е бил И. И. Касаторите-ищци се позовават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като считат, че съдът е следвало да съобрази § 2, т.1 от ПР на ЗТСУ /ДВ бр.12/1977 г./, съгласно който незаконни строежи или части от строежи, когато са построени за задоволяване на остра жилищна нужда на собственика или неговите деца, не се премахват, както и с чл.252, ал.1 от ППЗТСУ, предвиждащ, че строежи, направени незаконно до 14.11.1958 г., се обезщетяват по общите правила и да приеме, че към 1983 г. е съществувал един незаконен, но търпим строеж, използван за жилище, който е могъл да бъде предмет на делба, а съответно и на правна сделка. Поставеният въпрос за териториално-устройствената търпимост на незаконно жилище е изцяло неотносими към решаващия извод на съда, че постройка-лятна кухня не е самостоятелен обект на вещни права и съответно не може да бъде притежавана отделно от собствеността на дворното място, а съответно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен иска за делба на жилищната сграда в с. К..
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и на решение № 195 от 15.07.2009 г., постановено по гр.д. № 30 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Х. , с което е отказано допускане поправка на явна фактическа грешка. Наведените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК доводи, са свързани с твърдението, че допусната в мотивите при математическото пресмятане грешка е рефлектирала и в диспозитива при определяне на сумите, които следва да се заплатят на основание чл.36, ал.1 от ЗН на ищците, но липсва обосновка на някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – противоречие с практиката на ВКС, противоречива съдебна практика или правен въпрос от значение за точното прилагане на закона или развитие на правото.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения против И. Д. И. иск по чл.30, ал.1 от ЗН. От една страна следва да се прецени допустимостта на съдебното решение в тази част /за която касационният съд следи служебно/ с оглед общото произнасяне на съда, въпреки сезирането с два иска – за възстановяване запазената част от наследството на В. С. У. и за възстановяване на запазената част от наследството на Д. В. У. От друга страна изводите на въззивния съд при формиране на наследствената маса относно наследството на Д. В. У. не съответстват на тези по решение № 599 от 17.11.2003 г. по гр.д. № 240/2003 г. на ВКС, І г.о., съгласно което при образуване на наследствената маса следва да се включи стойността на всички имущества, които не са предмет на общи или частни разпореждания, докато в случая при образуване наследствената маса от имуществото на Д. В. У. не са включени част от правата, придобити по наследство от съпругата му В. С. У. , които права са остойностени при образуване на наследствената маса от нейното имущество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 22.04.2009 г. и решение № 195 от 15.07.2009 г., постановени по гр.д. № 30 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Х. , с които частично е отменено решение № 13 от 14.03.2006 г. по гр.д. № 524 от 2005 г. на Районен съд Х. , с които е допусната съдебна делба на четвърти мансарден етаж със застроена площ от 120 кв.м., състоящ се от четири стаи и сервизни помещения със застроена площ от 120 кв.м., от жилищна страда, построена с отстъпено право на строеж в държавен парцел **** в кв.172-а с площ от 353 кв.м. по плана на гр. Х. от 1971 г., отреден за дворище от пл. № 265 между съделителите и при права в съсобствеността: Д. Д. Д. – 5/18 ид.ч., С. Д. П. – 2/18 ид.ч., В. Д. М. – 2/18 ид.ч., И. Д. И. – 9/18 ид.ч., както и съдебна делба на гараж-източен със застроена площ от 33 кв.м., построен в североизточния ъгъл на имота, гараж-среден с площ от 20 кв.м., построен до източния гараж, жилищен етаж с площ от 97 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, построен над гаражите в северната част на имота, между съделителите и при права в съсобствеността: Д. Д. Д. – 6/18 ид.ч., В. Д. М.- 3/18 ид.ч., С. Д. П. – 3/18 ид.ч. и И. Д. И. – 6/18 ид.ч.; отхвърлен е предявения от Д. Д. Д., С. Д. П. и В. Д. М. против И. Д. И. и П. В. Б. иск за делба на масивна жилищна сграда на 2 етаж, построена в УПИ ІV-103 кв.28 по плана на с. К., одобрен със заповед № 2166/1936 г. и № 11/1973 г., съдържащ 1105 кв.м. и е отхвърлена молбата на Д. И. И. и И. Д. И. за допускане поправка на явна фактическа грешка в решение 80 от 22.04.2009 г., постановено по гр.д. № 30 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Х.
ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на И. Д. И. и по жалбата на Д. Д. Д., С. Д. П. и В. Д. М. на решение № 80 от 22.04.2009 г., постановено по гр.д. № 30 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- Х. , с което е намалено извършеното с нотариален акт № 24, том, ІІІ, н.д. № 790/1974 г. от Д. В. У. , починал на 11.12.2001 г. в полза на И. Д. И. дарение на втори жилищен етаж със самостоятелен вход от север и с едно избено помещение със североизточно изложение от триетажната жилищна сграда, построена в УПИ ХVІІІ-265, кв.172-а по плана на гр. Х., одобрен със заповед № 90/1971 г., който парцел **** отреден за дворище пл. № 265 от 358 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от описания парцел, както и гараж, построен в северозападната част на парцела, със сумата от 24 166.05 лв.; И. Д. И. е осъден да заплати на основание чл.36, ал.1 от ЗН на Д. Д. Д., С. Д. П. и В. Д. М. поотделно сумата от по 8055.35 лв. за допълване запазената част на наследодателката им З. Д. Д. , починала на 29.04.2002 г. от наследството на Д. В. У. и В. С. У. , ведно със законната лихва от влизане на решението в сила и е отхвърлен иска за делба на втори жилищен етаж и гараж в северозападната част на парцела.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът И. Д. И. да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба против решението по чл.30 от ЗН в размер на 25.00 лв.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите Д. Д. Д., С. Д. П. и В. Д. М. да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба против решението по чл.30 от ЗН в размер на 25.00 лв.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или изтичане на срока.
Въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл.30, ал.1 от ЗН против Д. И. И. и иска за делба на първи жилищен етаж, е влязло в сила като необжалвано.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: