Р Е Ш Е Н И Е
№ 476
София, 12.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 380 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218и от ГПК /отм./.
С решение № 1* от 18.12.2008 г., постановено по настоящото дело на Върховния касационен съд, е отменено решение № 404 от 23.12.2005 г., поправено с решение № 206 от 11.07.2007 г. и решение № 270 от 20.11.2007 г. по гр.д. № 189 по описа на Смолянския окръжен съд по иска за разпределение на ползването на приземния етаж на жилищната сграда, построена в имот пл. № 7* участващ в парцел ****, 728 от кв.20 по плана на с. Р., за отхвърляне на установителния иск за притежавани права в собствеността на същия приземен етаж и искането за частично обезсилване на нотариален акт № 4* том ІІ, н.д. № 773 от 1991 г. и пълно обезсилване на нотариален акт № 5* том ІІ, н.д. № 1021/91 г. на Смолянския районен съд и е даден ход по същество на спора в тази част.
Делото е висящо по предявения от В. С. Н. и Р. К. Н. против А. Х. К. искове за признаване за установено, че ищците са собственици на ? ид.ч. от приземния етаж и по предявения от Т. В. П., В. С. Н. и Р. К. Н. против А. Х. К. иск за разпределение ползването на приземния етаж на жилищната сграда, построена в имот пл. № 7* участващ в парцел ****, 728 от кв.20 по плана на с. Р..
С влязлото в сила първоинстанционно решение № 428 от 31.07.2000 г. по гр.д. № 706 от 1999 г. на Смолянски районен съд е признато за установено по отношение на А. Х. К. , че Т. В. П. е собственик ? ид.ч. от избения етаж на процесната жилищна сграда /придобити по дарение от 1993 г. от В. С. Н. и Р. К. Н. /, както и че Р. К. Н. е собственик на ? ид.ч. от дворното място, върху което е построена сграда.
Страните не спорят по следната фактическа обстановка, която се установява и от събраните по делото доказателства: Р. Н. е майка на А. К. от брака й с Х. К. , а Т. П. е нейна дъщеря от брака й с В. Н. , сключен на 27.03.1960 г. Дворното място, включено в парцел ****, 278 от кв.20 по плана на гр. С., кв. Райково и съставляващо имот пл. № 278 е придобито по наследство от починалия Х. К. и неговия брат Н при права ? ид.ч. за Р. Н. и ? ид.ч. за А. К. На 5.04.1967 г. е издадено на името на Р. Н. и А. К. разрешение за строеж на нова жилищна сграда на два етажа и избено помещение. Със заповед № 299 от 13.05.1967 г. на ГНС- С. , издадена на основание чл.1 от ЗРПВПНИ /отм./ е разрешено на Р. Н. и А. К. да отстъпят правото на строеж безвъзмездно на В. Н. за две помещения в избения етаж и първия етаж, като А. К. да си запази правото да построи втория етаж и две помещения в избения етаж. С нотариален акт № 1* том ХІ, дело № 281/8.11.1968 г. Р. Н. и А. К. са отстъпили безвъзмездно на В. Н. правото на строеж за първия жилищен етаж и две помещения от приземния етаж, а Р. Н. и А. К. са си запазили правото на строеж за втория жилищен етаж и две помещения от приземния етаж.
Спорът по делото е свързан с различното тълкуване на правните последици на разрешението по чл.1 от ЗРПВПНИ /отм./ и волеизявленията при сключване на договора по нотариален акт № 111/1968 г., като ответникът поддържа, че доколкото заповед № 299 от 13.05.1967 г. разрешава само той да си запази правото на строеж за две помещения в избения етаж, то следва да се приеме, че той е единствен суперфициар за тези помещения. Доводи във връзка с този спор са развити и в представените писмени бележки на страните, но същите не следва да се обсъждат, тъй като спорът е разрешен с постановеното по настоящото дело отменително касационно решение, с което е прието, че изискуемото от чл.3 от ЗРПВПНИ /отм./ разрешение е било необходимо само за учредената от А. К. в полза на В. Н. суперфиция за първия етаж от жилищната сграда и две помещения в приземния етаж, касаеща правата му от ? ид.ч. от дворното място, а по отношение волеизявлението на Р. Н. за учредяване суперфиция в полза на съпруга й В. Н. и запазване правото на строеж съвместно със сина й А. К. не се прилага ЗРПВПНИ /отм./ и следователно въз основа на изповядания в изискуемата от закона форма договор от 8.11.1968 г. и след реализиране на строителството В. и Р. Н. са придобили в съпружеска имуществена общност първия етаж от жилищната сграда, а втория етаж е придобит в съсобственост от А. К. и Р. и В. Н. .
Висящността на спора е продължила за изясняване какви помещения са се предвиждали в приземния етаж към момента на сключването на договора за учредяване на суперфиция, за да се прецени дали правото на строеж касае помещения, принадлежащи към съответните жилищни обекти /избени помещения/ или самостоятелни обекти на вещни права, съответно дали след реализиране на строителството е придобита собствеността върху конкретни помещения или върху идеални части от целия приземен етаж. От изявленията на страните в молби от 14.01.2009 г. и от 22.01.2009 г., както и от експертното заключение от 10.06.2009 г. е видно, че по архитектурния проект, носещ дата 5.06.1967 г. в приземния етаж на сградата е предвидено изграждане на две избени помещения, магазин, стълба и разпределителен коридор. Магазинът съставлява самостоятелен обект на вещни права, а избените помещения са принадлежност към двете обособени жилища на първия и втория етаж. След като в избения етаж са съществували самостоятелен и несамостоятелни обекти на вещни права и в договора за учредяване на суперфиция не са индивидуализарани помещенията, които ще построи всяка от страните, то следва, че изградения приземен етаж е придобит в съсобственост съобразно с уговорените в договора права или ? ид.ч. за В. Н. /в режим на съпружеска имуществена общност с Р. Н. /, а останалата ? е придобита от Р. Н. и А. К. въз основа на запазеното право на строеж или Р. Н. е станала собственик /в режим на съпружеска имуществена общност с В. Н. / на ? от ? ид.ч. или на 1/8 ид.ч. от приземния етаж, а А. К. – на ? от ? ид.ч. или на 3/8 ид.ч. от приземния етаж.
През 1993 г. В. и Р. Н. са прехвърлили първия етаж от сградата заедно с ? ид.ч. от приземния етаж на Т. П.
През 1991 г. А. К. се е снабдил с констативен нотариален акт № 4* том ІІ, дело № 773 от 1991 г. за собственост на дворното място с площ от 568 кв.м., съставляващо пл. № 7* участващ в парцел ****,728 по плана на с. Р., ведно с втория етаж от жилищната сграда и ? от сутерена, отнасяща се за гараж от 26.5 кв.м. и с констативен нотариален акт № 5* том ІІ, дело № 1* от 1991 г. за собственост на едно помещение в приземния етаж с площ от 26.5 кв.м., като е представил в нотариалното производство нотариалния акт за учредяване на суперфиция № 111/68 г. и удостоверения за идентичност и регулационно положение. През 1996 г. на името на А. К. е одобрена проектна документация за реконструкция на приземния етаж, по силата на която същият е трансформиран в два напълно самостоятелни търговски обекта – магазин и кафе-аператив.
С оглед изложеното следва, че предявения установителен иск за собственост на 1/8 ид.ч. от сутеренния етаж е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до претендираните права от 2/8 ид.ч. /1/4 ид.ч./ следва да се отхвърли. На основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ следва да се отмени нотариален акт № 4* том ІІ, дело № 773 от 1991 г. за собственост на дворното място с площ от 568 кв.м., съставляващо пл. № 7* участващ в парцел ****,728 по плана на с. Р. за признатите права над ? ид.ч., както и изцяло да се отмени нотариален акт № 5* том ІІ, дело № 1* от 1991 г., доколкото същите са издадени въз основа на нотариален акт № 1* том ХІ, дело № 281/8.11.1968 г., а последният не удостоверява притежаването на тези права.
Разпределението на правото на ползване следва да се извърши при съобразяване правата на страните и съществуващото положение – изградени два самостоятелни търговски обекта, от които магазина е с площ от 19.09 км.м., а кафе-аператива с площ от 70.48 кв.м. Ищците Т. П. , Р. Н. и В. Н. притежават общо 5/8 ид.ч. и да поискали да им се предостави единия обект за общо ползване, поради което следва да получат ползването на кафе-аператива. Ответникът А. К. притежава 3/8 ид.ч. и следва да му се предостави ползването на магазина. Тъй като ответникът ще ползва обект, който не съответства на правата му в съсобствеността, докато обекта, който ще ползват ищците е по-голям с оглед техните права, то полученото несъответствие следва да бъде отстранено, като ищците заплащат на ответника ежемесечно обезщетение в размер на средната наемна цена на квадратен метър търговска площ или сумата 90.63 лв. /при 6.25 лв. средна наемна цена на квадратен метър търговска площ, видно от експертното заключение от 10.06.2009 г./.
С оглед частичната основателност на тезите и на двете страни, разноските за настоящото производство следва да останат в тежест на страните, така както са направени.
По изложените съображения и на основание чл.218и от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Х. К., гр. С., кв. Райково, ул.”Р” № 39, че ищците В, двамата с адрес: гр. С., кв. Райково, ул.”Р” № 39 са собственици при условията на съпружеска имуществена общност на 1/8 ид.ч. от приземния етаж на жилищната сграда, построена в имот пл. № 7* участващ в парцел ****, 728 от кв.20 по плана на с. Р., като ОТХВЪРЛЯ установителния иск за собственост за разликата до претендираните права от 2/8 ид.ч. /1/4 ид.ч./.
ОТМЕНЯ, на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ констативен нотариален акт № 4* том ІІ, дело № 773 от 1991 г. на нотариус при Смолянски районен съд за собственост на дворното място с площ от 568 кв.м., съставляващо пл. № 7* участващ в парцел ****,728 по плана на с. Р. за признатите права над 3/4 ид.ч.
ОТМЕНЯ, на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ констативен нотариален акт № 5* том ІІ, дело № 1* от 1991 г. на нотариус при Смолянски районен съд.
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на приземния етаж на жилищната сграда, построена в имот пл. № 7* участващ в парцел ****, 728 от кв.20 по плана на с. Р. между съсобствениците, както следва:
на Т. В. П., съдебен адрес: гр. С., кв. Райково, ул.”Р” № 39, чрез В. Н. и Р. Н. , В. С. Н. и Р. К. Н. предоставя съвместно ползването на обособен търговски обект: кафе-аперитив, предвиден по одобрения проект за реконструкция от 1996 г. като комплекс хранително-увеселително заведение „кафе-аперитив”, съдържащ търговска зала от две стаи, разпределително коридорче и достъпните през него кухненски бокс и тоалетна с предверие-умивалня, със застроена площ от 70.48 кв.м.
на А. Х. К. предоставя ползването на обособен търговски обект: магазин в югозападната част от приземието, предвиден по одобрения проект за реконструкция от 1996 г. като търговско заведение „магазин за парфюмерия и бижутерия”, съдържащ едно помещение, със застроена площ от 19.09 кв.м., като за уравнение правата на А. Х. К. като собственик на 3/8 ид.ч. от приземния етаж ОСЪЖДА Т. В. П., съдебен адрес: гр. С., кв. Райково, ул.”Р” № 39, чрез В. Н. и Р. Н. , В. С. Н. и Р. К. Н. гр. С., кв. Райково, ул.”Р” № 39 за заплащат на А. Х. К., гр. С., кв. Райково, ул.”Р” № 39 месечно обезщетение в размер на средната наемна цена за квадратен метър търговска площ или сумата 90.63 лв. до момента прекратяване на съсобствеността или настъпване промяна на обстоятелствата.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: