О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 27.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 668 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. с. „З”-гр. Самоков против решение № 852 от 30.12.2008 г., постановено по гр.д. № 818 по описа за 2008 г. на Софийски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 95 от 2.06.2008 г. по гр.д. № 251 от 2007 г. на С. районен съд и е постановено друго по същество за уважаване на предявения иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ.
Ответниците по касационната жалба не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Софийски окръжен съд е счел, че исковата молба е нередовна, оставил я е без движение с определение от 2.09.2008 г. за уточняване дали ищците претендират право на възстановяване на собствеността като наследници на П. З. Б. или като наследници на неговите преки наследници, които са били собственици на процесните имоти към момента на одържавяването и след направено уточнение е приел, че ищците претендират признаване правото на възстановяване на собствеността в качеството им на наследници на Е. Д. Р. , Б. П. Ч. , П. Д. Ч. , З. Д. Я. , Г. Д. Ч. , П. Т. Б. , Н. Т. Б. , К. Т. Р. , И. Т. З. , Б. Т. М., Л. П. Д. , А. З. В. , Г. П. Б., В. П. К. и З. П. Б. , всички наследниците на П. З. Б. , като всички ищци са наследници и на Н. П. К. /Бързанова/. Прието, че правото на собственост е придобито от П. З. Б. и е удостоверено с крепостни актове от 1906 г. Изложени са съображения, че първоинстанционния съд е признал правото на възстановяване на собствеността на наследници на П. З. Б. , починал 1922 г., а не на неговите наследници, които са били собственици на имотите към момента на одържавяването им, поради което се е произнесъл по непредявен иск. Прието е, че с оглед същността на въззивната инстанция като инстанция по същество и обстоятелството, че първата инстанция е изследвала всички релевантни факти, то следва да се обезсили първоинстанионното решение и да се постанови ново по същество, с което да се признае правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Е. Д. Р. , Б. П. Ч. , П. Д. Ч. , З. Д. Я. , Г. Д. Ч. , П. Т. Б. , Н. Т. Б. , К. Т. Р. , И. Т. З. , Б. Т. М., Л. П. Д. , А. З. В. , Г. П. Б., В. П. К. и З. П. Б. , всички наследниците на П. З. Б. , като всички ищци са наследници и на Н. П. К. /Бързанова/.
В касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са наведени твърдения, свързани с хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради противоречие на въззивното решение с трайната практика на ВКС по приложение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ с оглед необсъждане на всички наведени в касационната жалба доводи /по отношение задължението за деклариране през 1949 г. и липсата на индивидуализация на имотите с граници и съседи/ и относно правомощията на въззивния съд да се произнесе по същество, само ако първоинстанционното решение е валидно и допустимо, както и свързани с хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като атакуваното решение противоречи на влезлите в сила решения по дело № 39/2001 г. на С. районен съд и дело № 101/2002 г. на Софийски окръжен съд.
В случая не е налице противоречиво разрешаван правен въпрос, тъй като производствата по дело № 39/2001 г. на С. районен съд и дело № 101/2002 г. на Софийски окръжен съд са административни, а не искови.
Налице е противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по приложение на чл.209, ал.1, изр.трето от ГПК /отм./, израз на която са представените от касатора решение № 139 от 27.02.2004 г. по гр.д. № 1212/2003 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение от 16.02.2007 г. по гр.д. № 366/2006 г. на ВКС, І т.о., съгласно които ако съдът се е произнесъл по непредявен иск решението му е процесуално недопустимо, а въззивният съд може да се произнесе по съществото на спора, само след като отмени решението на първата инстанция.
В обобщение налице са предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, поради което следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 852 от 30.12.2008 г., постановено по гр.д. № 818 по описа за 2008 г. на Софийски окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: