О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1033
София, 11.11.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 918 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. В. П., Ж. Д. П., И. А. П. и Д. А. П., чрез пълномощника им адвокат Н, против решение № І* от 9.03.2009 г., постановено по гр.д. № 675 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила решение № 1* от 11.07.2008 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Районен съд Б. за отхвърляне на предявените от И. В. П., Ж. Д. П., И. А. П. и Д. А. П. искове по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху 2/3 ид.ч. от гори с площ от 1350 дка в местностите „А” и „А”, землището на с. П., община С..
Д. предприятие „Д” оспорва наличието на основание по чл.280, ал.1 от ГПК, а О. с. З.- С. и Р. д. по горите Б. не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че ищците не са доказали, че техните наследодатели са били собственици на имота към момента на одържавяването му – представените три броя постановления на Министерството на замеделието и държавните имоти /в които частната гора на И. П. се сочи като граница на общинска гора, а според постановление № 2* от ДВ бр./ от 1940 г. от предмета на горското с. в с. П. се изключват частните гори от 1300 дка на И. П. / са издадени на основание чл.20 от Законъ за г. от 1925 г. /отм./ и са недопустими доказателствени средства съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3, т.3 от ЗВСГЗГФ в редакцията й от ДВ бр.13 от 2007 г., а стопанската карта от 1942 г. е на общинска гора в землището на с. П., а не на процесния имот и в нея г. , предмет на настоящото производство, не са описани с посочване на конкретните местности, граници и площта им, а само са отразени като граница от запад на общинската гора.
Касаторите се позовават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, като наведените доводи са свързани с въпроса могат ли актовете по новата редакция на чл.13, ал.3, т.3 от ЗВСГЗГФ /ДВ бр.13 от 2007 г./ да имат доказателствено значение при предявен иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, ако е налице стопанска карта за съседен имот. Поставения въпрос е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и с необходимост от тълкуване на новата редакция на законов текст, поради което е налице соченото основание и следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 9.03.2009 г., постановено по гр.д. № 675 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Б.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: