Р Е Ш Е Н И Е
№ 478
София, 28.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4457 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – 293 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на Д. З. Д. против решение № 249 от 9.07.2008 г., постановено по гр.д. № 625 по описа за 2005 г. на П. окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за поправка на явна фактическа грешка в решение № 653 от 8.05.2006 г. по същото дело, като вместо изписаното на страница втора на ред 24 в края и ред 25 в началото ” …с нотариално заверена декларация от 18.08.1967 г.” да се чете „… с нотариално заверена декларация от 18.05.1976 г.”.
Касаторът е изложил твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на нормата на чл.192, ал.2 от ГПК /отм./ и правната доктрина, която приема, че очевидна фактическа грешка е налице при допусната техническа грешка в изписването на думи или цифри и пр., като каузалната практика допуска поправка на очевидни фактически грешки, предимно технически, допуснати в онази част и на мотивите на решенията при обсъждане на доказателствата, които са съществени за фактическите констатации на съда. Иска отмяна на атакуваното решение на въззивния съд и постановяване на друго, с което да се допусне претендираната поправка на очевидна фактическа грешка.
Ответникът по касационната жалба В. З. Д. не изразява становище по същата.
С определение № 41/09 от 27.01.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради противоречиво разрешаван правен въпрос, касаещ предпоставките за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на съдебното решение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени доводите на касатора и данните по делото, приема следното:
С молба от 28.05.2008 г. Д. З. Д. е поискал да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на влязлото в сила въззивно решение № 653 от 8.05.2006 г. по гр.д. № 625 от 2005 г. на Окръжен съд П. Съдът е отхвърлил молбата по съображения, че не всяко разминаване между формираната воля на съда и отразеното в съдебното решение съставлява очевидна фактическа грешка, а само когато е налице разминаване между действителната воля на съда, отразена в мотивите и тази, отразена в диспозитива на съдебното решение, като в случая погрешно отбелязаната в мотивите дата на декларацията не е повлияла на отразения в диспозитива на решението краен извод.
С влязло в сила решение № 158 от 25.03.2008 г. по първоинстанционното гр.д. № 3* от 2004 г. на Районен съд П. , е допусната поисканата от Д. З. Д. с молба от 1.02.2008 г. поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на първоинстанционното съдебно решение № 1* от 21.01.2005 г., постановено по делото, като датата на нотариално заверената декларация на Т. Г. Т. следва да се чете „18.05.1976 г.”, вместо записаната „18.08.1967 г.”.
Правилна е практиката по решението на Окръжен съд- П. По реда на чл.247, ал.1 от ГПК /чл.192, ал.2 от ГПК-отм./ може да бъде поправено само несъответствие между формираната воля на съда по разрешаване на правния спор и нейното обективиране при постановяване на решението в писмена форма. Съгласно чл.236, ал.2 от ГПК /съответен на чл.189, ал.2 от ГПК-отм./, мотивите само отразяват изводите на съда, въз основа на които е постановено решението, т.е. диспозитива, който е източника на силата на пресъдено нещо. В този смисъл е и т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Следователно допуснатите в мотивите неточности или грешки са без правно значение и не подлежат на отстраняване по реда на чл.247 от ГПК, освен ако се касае до пропуск или грешка при индивидуализацията на страните или предмета на спора, които са от значение за преценка субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо и то само ако същите не са правило изписани в диспозитива на съдебното решение.
В конкретния случай обжалваното в настоящото производство решение е постановено по молба за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в мотивите на въззивния съд при индивидуализиране на представено по делото писмено доказателство. Ако посочената грешка е довела до порок на решението – необосновани фактически изводи или неправлно приложение на материалния закон – то този порок е можело да бъде отстранен по пътя на инстанционното обжалване. Допуснатата грешка е обаче изцяло неотносима към преценка обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на въззивното решение, а следователно същата не подлежи на поправка по реда на чл.247 от ГПК, в какъвто смисъл са и изводите на въззивния съд.
В обобщение атакуваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 249 от 9.07.2008 г., постановено по гр.д. № 625 по описа за 2005 г. на П. окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: