О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София, 22.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 359 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. М. К., чрез пълномощника му а. М, против решение № 333 от 1.04.2008 г., постановено по гр.д. № 289 по описа за 2007 г. на Окръжен съд В. , с което е отменено решение от 14.11.2005 г. по гр.д. № 4* от 2004 г. на Районен съд В. , ХІІ състав за допускане на съдебна делба с участието на С. М. К. и е постановено друго, с което искът за делба по отношение на него е отхвърлен.
Ответниците по касационната жалба И. М. К. , Д. М. К., М. С. М., Д. С. М., Н. С. М., Х. С. М. , А. С. Р., Г. С. М. и И. С. М. не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Съдът е сезиран с иск за делба на земеделски имоти, възстановени на наследници на М. И. К. , починал 19.02.1983 г. В хода на делото е било оспорено представеното удостоверение за наследници и съответно участието в делбата на С. М. К. с твърдение, че същия не е наследник /син/ на наследодателя М. За да постанови решението си Окръжен съд В. е приел, че тежестта да установи качеството си наследник е на С. К. Изложени са съображения, че липсва акт за раждане /представеният е за лице С. Т. и като баща е вписан Т. С. /, който е единственото годно доказателство за установяване раждането на С. М. от родители М. К. и Н. К. , като за лицето съществува възможността за водене на установителен иск по реда на чл.436 и сл. от ГПК /отм./, но е недопустимо инцидентно и само в настоящото производство да бъде установен факта на раждане от посочените родители. Счетено е, че дори да се приеме за безспорен факта, че С. К. е роден от майка Н/съпруга на М. К. и наследодател на всички страни, починала на 13.10.1989 г., наследствените права от която не са оспорени/, представените писмени доказателства – личните регистрационни картони на М. И. К. , Н. Г. К. и С. М. К., удостоверение за отразените в националната база данни обстоятелства, липсата на доказателства кога е сключен бракът между М, то отново следва, че С. К. не е установил качеството си наследник на М. К.
Касаторът счита, че изводите на въззивния съд са направени в противоречие с практиката на ВКС по отношение доказателственото значение на официален свидетелстващ документ и тежестта на доказване при оспорването му и по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /в какъвто смисъл са доводите за необсъждане на удостоверение изх. № 90/22.05.2007 г./, както и при определяне кръга на наследниците по закон /в какъвто смисъл е направеното проследяване на наследствено правоприемство, включително и по неоспорените права на Н. Г. К. /.
Не е налице твърдяното противоречие по отношение на първия поставен въпрос. Нито едно от решенията, на които се позовава касаторът не дава разрешение на поставения въпрос, когато оспорения документ е удостоверение за наследници, поради което същите са неотносими към настоящия спор. Такова разрешение се съдържа само в решение № 24 от 1.02.2007 г. по гр.д. № 479/2006 г. на ВКС, І г.о. /с което се касира предходно въззивно решение по делото/, в което изрично е посочено, че удостоверението за наследници не удостоверява произхода на лицето, доколкото не е издадено въз основа на съответния акт за гражданско състояние и тежестта на доказване е на съделителя, чийто произход от общия наследодател е бил оспорен и изводите на съда в тази насока изцяло съответстват на дадените указания.
Константна е практиката на Върховния касационен съд, че при постановяване на решението си, съдилищата следва да обсъдят в съвкупност събраните по делото доказателства и доводи на страните. Настоящото решение е постановено в противоречие с тази практика, доколкото липсват съображения на въззивния съд по отношение на посоченото от касатора удостоверение, удостоверяващо, че за лицето С. М. К. липсва съставен акт за гражданско състояние, но родители на това лице са Н. Г. К. и М. И. К.
Изводът на въззивния съд, че С. К. , не наследява М. К. , нито пряко, нито като наследник на Н. К. , чиито наследствени права като преживяла съпруга на М. К. не са оспорени, нито е оспорен произхода а С. К. от Н. К. , е направен в противоречие с указанията за определяне наследствено правоприемство по отношение на реституирани имущества в т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г.
В обобщение налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 333 от 1.04.2008 г., постановено по гр.д. № 289 по описа за 2007 г. на Окръжен съд- В.
В едноседмичен срок от съобщението С. М. К. да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд на Република България в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при постъпване на доказателства за внесена държавна такса или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: