Определение №404 от по ч.пр. дело №2199/2199 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                        № 404
 
                     София, 08.06.2009 год.
 
 
                    В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и девета година, в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
 
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 209 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. К. Н. против решение № 1* от 21.11.2008 г., постановено по гр.д. № 747 по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. , с което е оставено в сила решение № 599 от 25.02.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Районен съд В. за отхвърляне на предявения от Й. К. Н. против С. Л. Л. и П. Г. Л. иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на реална част от недвижим имот в землището на гр. В., кв.”В”, местността „Н”, представляващ имот № 400 по ПНИ на с.о. „А” с площ на частта от 540 кв.м.
Ответниците С. Л. Л. и П. Г. Л. изразяват становище, че не следва да се допусне касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са наведени твърдения, касаещи извода на съда, че е налице надлежно учредено на С. Л. Л. право на ползване. При обосновката на този извод съдът е приел, че правото на ползване е предоставено с решение № 4 от 4.11.1968 г. по протокол № 20 на ИК на ОНС, като в производство по чл.154 от ГПК /отм./ е установено, че подписа на протокола за П. на ИК на ОНС не е положен от лицето Х. Т. , изпълняващ тази длъжност и липсва негова заповед за заместване или делегиране на права. Изложени са съображения, че действително в разпоредбата на чл.51, ал.5 от Закона за народните съвети /отм./ е предвидена съвместна удостоверителна функция на председателя и секретаря на народния съвет при постановяване на актове от вида на посочения по-горе, но компетентността на председателя не е изключителна. Протоколът е подписан от секретаря на ИК на ОНС, което удостоверява настъпването на отразените в него факти, а именно проведено събрание и взето решение за одобряване на списъка на лицата, на които е предоставено право на ползване по реда на ПМС № 21 от 1963 г., поради което е зачетена доказателствената сила на документа.
Касаторът счита, че по отношение доказателственото значение на протокол за предоставяне право на ползване, който не е подписан от компететното длъжностно лице съгласно императивната разпоредба на чл.51 от ЗНС /отм./ е налице противоречиво разрешаван правен въпрос. Позовава се на тълкуването, възприето с решение № 408 от 14.04.2008 г. по гр.д. № 10 от 2008 г. на Окръжен съд В. , според което съгласно чл.51 от това действалия Закон за народните съвети, протоколите на ИК на ОбНС задължително се подписват от председателя и секретаря. В този случай протокол № 20 от 4.11.1968 г. на ИК на ОбНС не е подписан от председателя на ИК Хр. Т. , като във въпросния протокол изрично е вписано, че председателят на ИК Хр. Т. е присъствал на заседанието, от което следва, че подписът на протокола би следвало да е негов. Протоколът на ИК на ОбНС, с който се утвърждават списъците на лицата, на които се предоставя правото на ползване има решаващо и първостепенно значение в сложния фактически състав на предоставянето на право на ползване по реда на ПМС № 21 от 1963 г. и опорочаването на този акт води всъщност до липса на валидно учредено право на ползване. Неподписването на протокола от председателя на ИК, който според текста му е присъствал на заседанието опорочава протокола до степен същия да не може да се вземе предвид при оспорване.
Посоченото решение не е влязло в сила, но удостоверява противоречиво становище в Окръжен съд В. относно доказателственото значение на един и същ документ – протокол № 20 от 4.11.1968 г. на ИК на ОбНС – при установена в производство по чл.154 от ГПК /отм./ и по двете дела неавтентичност на подписа на председателя на ИК. Нееднаквото приложение на закона при идентични релевантни факти, водещо до различен извод за съществуването или несъществуването на спорното право, е основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 21.11.2008 г., постановено по гр.д. № 747 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- В.
В едноседмичен срок от съобщението касатора Й. К. Н. да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 51.08 лв., като при неизпълнение в срок касациионното производство ще бъде прекратено.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при постъпване на доказателства за внесена държавна такса или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top