Р Е Ш Е Н И Е
№ 531
София, 20.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 5336 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. С. и С. С. Д., чрез пълномощника им а. А, против решение № 130 от 12.05.2008 г. постановено по гр.д. № 111 по описа за 2008 г. на С. окръжен съд, с което е отменено решение № 20 от 28.03.2007 г. и допълнително решение № 141 от 20.12.2007 г. по гр.д. № 1452/2006 г. на Районен съд С. З. и е постановено друго за уважаване на предявения от П. С. Д. против И. С. С. и С. С. Д. иск по чл.76 от ЗН по отношение на по 1/3 ид.ч. от имотите, прехвърлени от С. Г. Г. , уважено е искането на П. С. Д. за намаляване на дарствено разпореждане, направено от С. Г. Г. за идеални части, на основание чл.30 от ЗН, възстановена е запазената й част в размер на 1/3 от недвижимия имот и е допусната съдебна делба на имотите /апартамент и гараж/ между П. С. Д. и С. С. Д., при права в съсобствеността 11/18 ид.ч. за първата и 7/18 ид.ч. за втория и същото решение е оставено в сила в частта, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на И. С. С..
К. са навели довод за неправилно приложение на материалния закон относно изискването по чл.30, ал.2 от ЗН за приемане на наследството по опис, като предпоставка за предявяване на искането за възстановяване на запазена част и искат отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново по съществото на спора.
Ответникът по жалбата П. С. Д. оспорва същата и иска въззивното решение да бъде оставено в сила.
С определение № 97/09 от 11.02.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради противоречие на извода на въззивния съд, че описът на наследството, изискуем по чл.30, ал.2 от ЗН, има само доказателствено значение за установяване размера на оставеното наследство, с разрешението, дадено в решение № 1* от 20.12.1991 г. по гр.д. № 1081/91 г. на ВС, І г.о., съгласно което когато заветникът или надареният не е наследник по закон, възстановяване на запазена част се допуска само ако наследникът е заявил, че приема наследството по опис и такъв опис е съставен по предвидения в закона ред.
Съдът е бил сезиран с предявен от П. С. Д. против И. С. С. и С. С. Д. иск за делба на апартамент № 6 и гараж № 6, находящи се в гр. С. и движими вещи, останали в наследство на С. И. Г. , поч. 31.07.2000 г. и съпругата му С. Г. Г. , поч.30.06.2006 г., съединен с иск по чл.76 от ЗН да се признаят за недействителни спрямо нея дарствените разпореждания на С. Г. Г. и И. С. С. с по 1/6 ид.ч. от имотите, наследена от С. И. Г. , в полза на С. С. Д. и да се намали дарственото разпореждане на С. Г. Г. на ? ид.ч. от имота в полза на С. С. Д. до размера, необходим за възстановяване на запазената й част.
Първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на наследени от С. И. Г. и С. Г. Г. движими вещи при равни права между П. С. С., като за останалите вещи искът е отхвърлен, е влязло в сила като необжалвано. В касационната жалба липсват доводи, каещи отхвърлянето на иска спрямо И. С. С., поради което въззивното решение в тази част също не е обжалвано и е влязло в сила.
Установено е, че наследници на С. И. Г. , починал на 31.07.2000 г. са съпругата му С. Г. Г. и дъщерите му П. С. Д. и И. С. С., като процесните имоти са били съпружеска имуществена общност на С. и С. Г. С нотариален акт № 1* том ІV, рег. № 4* дело № 587 от 2005 г. Станка Г. Г. е дарила на С. С. Д. 4/6 ид.ч. от имотите, а И. С. С. – 1/6 ид.ч. Въззивният съд е изложил съображения, че разпореждането с идеални части от наследени имоти в полза на трети лица, т.е. такива извън конкретния кръг на наследниците, призовани към наследяване, се явява относително недействително в отношенията между наследниците, призовани към наследяване и последиците от такава сделка не могат да им се противопоставят. Същевременно ищцата като дъщеря на С. Г. има право на запазена част от наследството й в размер на 1/3 ид.ч. и разпореждането, направено от С. Г. с дарение на идеални части в размер на 4/6 ид.ч. в полза на С. Д. , трето лице /извън кръга на призованите към наследяване/ следва да бъде намалено до размера, с който е накърнена запазената част на П. Д. И. С. не е направила искане за намаляване на дарственото разпореждане, поради което не получава дял от процесните имоти. Счетено е за неоснователно възражението за неоснователност на иска по чл.30 от ЗН, поради неприемане от страна на ищцата на наследството под опис, тъй като описът е само доказателствено средство за установяване размера на наследствената маса и доколкото ответникът не е представил доказателства за наличие на други имущества в наследствената маса, то имотът предмет на дарственото разпореждане е единствен в наследствената маса и дарението следва да бъде намалено с 1/3 до размера на запазената част на ищцата.
Въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Тезата за правното значение на изискването по чл.30, ал.2 от ЗН е основана на правната теория – проф. В е на становище, че описът има само доказателствено значение и в случай, че между страните не съществува спор за обема на наследствената маса или ако не е направено изрично възражение в този смисъл съдът, не следва служебно да следи дали наследството е прието по опис. Посоченото тълкуване обаче не се възприема в практиката на касационния съд, израз на която е решение № 1* от 20.12.1991 г. по гр.д. № 1081/91 г. на ВС, І г.о., а също и решение № 48/08 от 15.10.2008 г. по гр.д. № 3* по описа за 2007 г. на ВКС, V г.о., Решение № 200 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 935/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 201 от 28.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 898/2005 г., I г. о., Решение № 1* от 9.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4687/2007 г., II г. о., приемаща, че предпоставка за упражняване на потестативното право по чл.30 от ЗН спрямо лице, което не е наследник по закон, е наследството да е прието от наследника-ишец по опис. С Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 г. по т. гр. д. № 1/2005 г., ОСГК на ВКС се обявява за изгубила сила т.15 от П. на пленума на Върховния съд № 4/1964 г. /което приемаше, че по смисъла на чл.30, ал.2 от ЗН „наследници по закон” са всички лица, посочени в чл.5 – 10 от ЗН, т.е. тези, които биха могли да бъдат наследници, независимо дали са призовани към наследяване/, като практиката се връща към тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 28 от 1962 г. на ОСГК на ВС, с което бе възприето, че под термина наследници по закон по чл. 30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички лица по чл. 5 – 10 ЗН. Следователно приемането на наследството под опис е елемент от основанието за възникване на правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо лице, което не е призовано към наследяване.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че неправилно въззивният съд е приел, че дарението следва да се намали с дробта, съставляваща запазена част на ищцата, както се процедира при универсално разпореждане с цялото имущество на наследодателя. Чл.31 от ЗН изисква при искане за намаляване на дарения или завети /т.е. при частни разпоредителни сделки/ да се образува и остойности наследствена маса, тъй като по своята същност запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия, а в настоящия случай е установено от влязлото в сила първоинстанционно решение, че в наследството на С. Г. Г. са останали и права върху движими вещи, което е налагало формиране на наследствена маса.
С оглед изложеното следва, че искането за намаляване на извършеното от С. Г. Г. в полза на С. С. Д. дарствено разпореждане с ? ид.ч. от процесните апартамент и гараж за възстановяване на запазената част на П. С. Д. от наследството на С. Г. Г. , е неоснователно.
Релевантно с оглед изхода на спора е и недействителни ли са по отношение на П. С. Д. разпорежданията, извършени от С. Г. Г. и И. С. С. с наследените от С. И. Г. по 1/6 ид.ч. от процесните имоти. Систематичното място на чл. 76 ЗН и граматичното тълкуване на нормата сочат, че основната й защитна функция касае определен кръг лица при определени условия – само сънаследниците в спора относно ликвидиране съсобствеността, породена при наследяване. Актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна сънаследствена вещ е относително недействителен по право, в какъвто смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС. Разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни последици и има действие спрямо третите лица. Актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза на разпореждане по чл. 212 ЗЗД, или е налице хипотеза на извършени разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял, или разпореждането е между тях. В съдебния исков процес за ликвидиране съсобствеността, сделката може да се обяви за недействителна по чл. 76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участвува приобретателя по нея, което е от значение във втората фаза на делбата, доколкото претенция по чл.288, ал.3 от ГПК-отм. /сега чл.349, ал.2 от ГПК/ е допустима само при делба на възникнала по наследяване съсобственост, както и с оглед възможността да се упражнят някой облигационни права – по чл.12, ал.2 от ЗН. Следователно, ако приобретателят по атакуваната по реда на чл.76 от ЗН сделка притежава права, които не биха могли да бъдат изключени при уважаване на иска и участва в делбата и на друго основание, то искът за обявяване относителната недействителност се явява неоснователен. В случая С. С. Д. се явява съсобственик и на друго правно основание – дарението от страна на С. Г. Г. на правата й от прекратената съпружеска имуществена общност и би се легитимирал като съсобственик дори и при основателност на иска по чл.30 от ЗН, тъй като би запазил права в размер на разполагаемата част на наследодателката, поради което искът по чл.76 от ГПК се явява неоснователен.
С оглед изложеното решението в атакуваната му част следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените от П. С. Д. искове по чл.76 от ЗН и по чл.30 от ЗН и делбата да се допусне между П. С. Д. и С. С. Д. при права 1/6 ид.ч. за ищцата /наследена от С. И. Г. / и 5/6 ид.ч. за ответника /придобити по дарение от С. Г. Г. и И. С. С./.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 130 от 12.05.2008 г. постановено по гр.д. № 111 по описа за 2008 г. на С. окръжен съд в атакуваната му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. С. Д., гр. С., кв.”Ж”, ул.”З” № 29, вх. А, ет.5, ап.21 против И. С. С., с. С. бани, община С. и С. С. Д., гр. С., бул.”Р” № 82, вх. А, ет.7, ап.20 искове с правно основание чл.76 от ЗН за признаване за относително недействителни извършените с нотариален акт № 1* том ІV, регистър 4647, дело № 587 от 2005 г. на нотариус с рег. № 381 с район на действие района на районен съд С. З. дарения, както следва: от С. Г. Г. на С. С. Д. за 1/6 ид.ч. и от И. С. С. на С. С. Д. за 1/6 ид.ч. от апартамент № 6 на четвъртия етаж от жилищната сграда, астроен на 93.80 кв.м., заедно с избено помещение № 6 и таванско помещение № 8 и заедно с 8.35 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и от гараж № 6, находящ се в гр. С., бул.”Р” № 18 със застроена площ 18.94 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. Д., гр. С., кв.”Ж”, ул.”З” № 29, вх. А, ет.5, ап.21 против С. С. Д., гр. С., бул.”Р” № 82, вх. А, ет.7, ап.20 иск с правно основание чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на С. Г. Г. , починала на 30.06.2006 г. чрез намаляване на дарствено разпореждане, извършено с нотариален акт № 1* том ІV, регистър 4647, дело № 587 от 2005 г. на нотариус с рег. № 381 с район на действие района на районен съд- С. З. от С. Г. Г. на С. С. Д. за 3/6 ид.ч. от от апартамент № 6 на четвъртия етаж от жилищната сграда, вх. А, находяща се в гр. С., бул.”Р” № 18 /стар № 38/, застроен на 93.80 кв.м., заедно с избено помещение № 6 и таванско помещение № 8 и заедно с 8.35 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и от гараж № 6, находящ се в гр. С., бул.”Р” № 18 със застроена площ 18.94 кв.м.
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между П. С. Д., гр. С., кв.”Ж”, ул.”З” № 29, вх. А, ет.5, ап.21 и С. С. Д., гр. С., бул.”Р” № 82, вх. А, ет.7, ап.20 на следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ № 6 с изложение изток-запад, на четвъртия етаж от жилищната сграда – вход А, находяща се в гр. С., бул.”Р” № 18 /стар № 38/, със застроена площ от 93.80 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, столова с кухненски бокс, баня, клозет, два балкона и антрета, при граници на апартамента: юг-стълбище и апартамент на С. Ж. М. , запад-бул.”Р”, север-апартамент на В. Д. С. и К. Б. Д. , изток-двор на блока, заедно с избено помещение № 6, при граници: юг-избено помещение № 8 на К. М. Д. и Н. Т. Д. , запад-бул.”Р”, изток-коридор, заедно с таванско помещение № 8, при граници: север-таванско помещение № 10 на С. Ж. М. , запад-бул.”Р”, юг-външен зид, изток-обща сушилня, заедно с 8.35 % идеални части от общите части на сградата и идеални части от общите помещения, а именно: общо помещение с граници: изток-двор на блока, запад-коридор, юг-стълбище, север-таван на М. и И. Т. ; общо помещение-сушилня, при граници: юг и изток-двор на блока, север-стълбище, запад-таван на С. и С. Г. , заедно с 8.35 % ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място, цялото от 2020/2080 кв.м.ид.ч., съставляващо парцел ****ГОНС от кв.49а по документ за собственост, а по ЗРП на гр. С., одобрен 1992 г., съставляващо УПИ * от кв.49 и на ГАРАЖ № 6, находящ се в гр. С., бул.”Р” 18 със застроена площ от 18.94 кв.м., съставляващ част от гаражен комплекс, изграден въз основа на договор за отстъпено право на строеж от 4.12.1997 г. с Община С., находящ се в парцел ****, кв.49 по плана на града, при граници на гаража: север-гараж № 5 на С. Б. Д. , изток-двор на Д. С. Д. , юг-гараж № 7 на А. Д. Н. и запад-двор на блока на бул.”Р” № 18, при следните права в съсобствеността:
1/6 /една шеста/ идеална част за П. С. Д. и
5/6 /пет шести/ идеални части за С. С. Д..
Първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иска за делба на движими вещи, както и въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на И. С. С., са влезли в сила като необжалвани.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: