О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
София, 27.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 502 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Г. П., чрез пълномощника му адвокат Н, против решение № І* от 4.12.2008 г., постановено по гр.д. № 479 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е оставено в сила решение № 347 от 9.05.2008 г. по гр.д. № 1* от 1998 г. на Районен съд-Бургас за отхвърляне молбата по чл.288, ал.7, изр.второ от ГПК /отм./ на съделителя Д. Г. П. за прогласяване обезсилването по право на решение № 363 от 17.03.2005 г., поправено с решение № 772 от 5.05.2005 г., с което делбата по гр.д. № 1598/1998 г. на Районен съд-Бургас е извърпшена по реда на чл.288, ал.2 от ГПК /отм./, поради неишзплащане на дължимите от съделителите Д. Н. П. и Г. К. В. на съделителя Д. Г. П. две парични уравнения в размер от по 4100 лв.
Ответникът по касационната жалба Д. Н. П. оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, като претендира направените разноски, а Г. К. В. , Н. Г. В. , П. Г. В. , М. Г. В. и М. Г. П. не изразяват становище.
Окръжен съд-Бургас е приел, че е налице надлежно изпълнение на задължението на Д. Н. П. и Г. К. В. за уравнят дела на Д. Г. П. с по 4100 лв., като въз основа на представената разноска от М. Г. П. /че на 15.05.2005 г. е получил от Д. Н. П. 16400 лв., плащане за него и брат му на дължимите суми по решението за делба/, изявленията на съделителя М/че бил овластен от брат си Д. П. да получи парите от майка им/ и показанията на свидетеля Т/присъствал на разговора, в който Д. П. овластил М. П. да получи сумите за уравнение на дела му, както и на плащането на сумите от Д. П. / и прието, че плащането е извършено на пълномощник на кредитора и е произвело погасителен ефект.
Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по няколко процесуално и материално правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Счита, че по въпроса в каква степен следва да бъде доказано извършеното овластяване на трето лице да получи плащане, респективно фактът на извършеното плащане е налице противоречие с т.10 от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, изискващо пълно и пряко доказване на позитивните факти на плащането в срок. Пълно и пряко доказване е налице, когато установеното от доказателствения материал обосновава еднозначен извод за осъществяването на твърдяния позитивен факт. В случая посочените по-горе доказателства са единствените ангажирани в процеса, обсъдени са от съда, който е обосновал категоричен извод за осъществяване на фактите, за които са ангажирани тези писмени и гласни доказателства, а следователно липсва твърдяното противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС.
Позовава се на противоречие на изводите на съда по въпроса за доказателствената сила на обясненията на страните, дадени по реда на чл.114 от ГПК с разрешенията по решение № 226/26.01.1977 г. по гр.. № 1971/1976 г. на ВС, І г.о., решение № 300/10.05.2005 г. по гр.д. № 482/2004 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 620/15.12.2008 г. по т.д. № 493/2008 г. на ВКС, І т.о. Трайна е практиката на ВКС, израз на която са и посочените решения, че обясненията на страната, в които изнася изгодни за себе си факти, нямат доказателствено значение. В случая изявлението на съделителя М, че е бил овластен от брат си да получи сумите за уравнение на неговия дял, не могат да се тълкуват като изгодни за страната, тъй като тяхна последица е задължението да му предаде тези суми, а и посочените изявления не съставляват твърдения на длъжниците Д. Н. П. и Г. К. В. , чиято е доказателствената тежест, а следователно не е налице противоречие по обсъждания правен въпрос.
Касаторът твърди, че изводът на съда относно допустимостта на свидетелските показания, относно погасяването на парично задължение , установено с писмен документ, респективно относно допустимостта да се доказва със свидетелски показания овластяването да се получи плащане на установено с писмен документ задължение е направен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС и разрешенията по решение № 62 /25.01.2002 г. по гр.д. № 891/2001 г. на ВКС, решение № 4500/26.12.1959 г. по гр.д. № 8537/1957 г. на ВС, І г.о. и решение № 319/14.04.1985 г. по гр.д. № 156/1985 г. на ВС, ІІ г.о. Въззивният съд не е обосновал допустимост на свидетелски показания, нито се е позовал на свидетеля Т при обосновка на извода, че е извършено плащане. Показанията на свидетеля са ценени само с оглед установяване наличието на упълномощителна сделка, която по принцип е неформална /освен в хипотезата на чл.37 от ЗЗД/ и то не между длъжника и кредитора, а между двамата кредитори и в този смисъл не е налице твърдяното противоречие.
Правният въпрос, свързан с приложението на хипотезата на чл.75, ал.2 от ЗЗД е неотносим към спора, тъй като липсват изводи на въззивния съд по приложението й.
В обобщение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 4.12.2008 г., постановено по гр.д. № 479 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: