О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№876
Гр. София, 12.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 488/2010 г
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. М. Х. и М. М. А. и двете от гр. С. против решение № 284/20.11.2009 г. по гр.дело № 271/2008 г. на Сливенски окръжен съд, в частта, с която са осъдени да заплатят сумата 39 950 лв., в полза на Й. Х. М. и М. С. М..
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, защото считат, че по съществения материалноправен въпрос, отнасящ се до правното основание, на което съсобственик извършил подобрения в общ имот, може да претендира стойността им от другите съсобственици, начинът и моментът към който се определят тези подобрения, както и погасяването им по давност, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, установена с Постановление № 6/74 г. на Пленума на ВС, ТР № 85/68 г. по гр.дело № 149/68 г.на ОСГК, както и с практиката в цитираните решения на отделни състави на касационния съд.
Срещу същото въззивно решение, но в частта, с която е оставено в сила първоинстанционния съдебен акт № 879/19.12.2007 г. по гр.дело № 3186/2001 г. на Районен съд С. и недвижимият имот е изнесен на публична продан е постъпила касационна жалба от Й. Х. М. и М. С. М. и двамата от гр. С..
Касаторите считат, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1 т.1 ГПК, защото съдът е постановил изнасяне на публична продан на недвижимия имот, в който съществуват два обособени жилищни обекта и два самостоятелни гаража, които могат да образуват самостоятелни дялове за всеки от четиримата съделители, и този въпрос е решен в противоречие с цитираната от касаторите касационна практика, но неприложена към изложението си, с изключение на цитираното решение № 174 от 13.03.2007 г. по гр.дело № 664/2006 г. на ВКС на РБ, І-во г.о.
Касационният съд обсъди доводите в изложението на касаторите П. Х. и М. А. и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: за да приеме, че ответниците по иска за делба Й. и М. М. са владяли частта от имота, като собственици и са извършили подобренията в него, на стойност 39 950 лв., с чиято сума се е увеличила стойността на съсобствения между страните имот, и която сума е присъдил, при условията на чл.72 ЗС, въззивният съд е изложил съображения за извършената сделка, с нот.акт № 33/74 г. Съгласно разпоредителната сделка, наследодателят на ищците М е продал на своя брак Й. М. 2/5 ид.части от имот пл. № 5* в кв. 274 по плана на гр. С., състоящ се от 240 кв.м., който е започнал да извършва подобренията, манифестирайки владение върху тях, основано на прехвърлената му идеална част от процесния имот. В този смисъл изводите на въззивния съд са съобразени с практиката в П-№ 6/74 г., съгласно която, ако съсобственикът упражнява фактическа власт върху съсобствения имот изключително за себе си, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а е техен владелец и отношенията му с останалите съсобственици за извършените подобрения следва да се уредят съобразно чл.72 и чл.74 ЗС.
По отношение на поставения въпрос от касаторките за погасителната давност, която започнала да тече от момента на извършване на подобренията, извършени далеч преди 5 – годишния давностен срок не се цитира съдебна практика в подкрепа на твърдението им и в противоречие с разрешения от въззивния съд въпрос, че погасителната давност започва да тече в един по-късен момент, когато владението бъде смутено от съсобствениците по исков ред, или подобрителят е предупреден да преустанови извършването на подобренията, считано от 7.07.2006 г., от който момент вземането е станало изискуемо.
По тези съображения касационният съд счита, че не е налице основание да се допусне касационен контрол върху въззивното решение, в частта, обжалване от касаторите П. Х. и М. А.
Касационният съд обсъди и доводите на касаторите Й. и М. М. , които твърдят в изложението си по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, че са налице всички основания по чл.280, ал.1 ГПК, без да се позовават на обстоятелства и аргументи, подкрепящи трите хипотези на правната норма. За да остави в сила първоинстанционното решение, в частта, с която процесният имот е изнесен на публична продан въззивният съд е констатирал, че съсобствеността между страните е възникнала освен по наследяване /след смъртта на М. М. /, а и по силата на правна сделка, с която приживе наследодателят се е разпоредил в полза на касатора и свой брат Й с 2/3 идеални части от процесния имот. В същия смисъл е постоянната и непротиворечива съдебна практика. Цитираното от касаторите и единствено приложимо с изложението решение № 174 по гр.дело № 664/2006 г. на ВКС на РБ, І-во г.о. не разрешава подобна хипотеза, на смесена съсобственост, възникнала по наследяване и чрез правна сделка, поради което обсъждането на възможността по чл.292 ГПК за поставяне в дял на отделни обекти, които могат да се обособят, като самостоятелни, е неприложима за конкретния случай.
Водим от горните съображения, касационният съд счете, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в тази му обжалвана част, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззино решение № 284 от 20.11.2009 г. по гр.дело № 271/2008 г. на Сливенски окръжен съд, по касационната жалба на П. М. Х. и М. М. А. и двете от гр. С., с вх. № 8932/17.12.2009 г.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 284 от 20.11.2009 г. по гр.дело № 271/2008 г. на Сливенски окръжен съд, по касационна жалба на Й. Х. М. и М. С. М. и двамата от гр. С., с вх. № 9*:29.12.2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: