О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 901
София,21.08.2009 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание на деветнадесети август, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Златка Русева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 410/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Т. К. Т. и Л. К. Т. са подали касационна жалба срещу решение № 432 от 1.12.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 9.02.2007 г. по гр.д. № 6* от 2006 г. на Районен съд , гр. С., 44 състав. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт при условията на чл.281, т.3 ГПК.
В представеното изложение, инкорпорирано в жалбата са посочени основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение по чл.280 , ал.1 ГПК като се подържа, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС по процесуално правен въпрос, особено значим за изхода на делото , който се изразява в липсата на еднакво възприемане и преценка на доказателствената сила на писмените доказателства при установяване на правото на собственост на гори и земи в горския фонд съгласно изискванията на ЗВСГЗГФ. От изложението съдът прави извод, че се касае до хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответника О. с. по з. и гори “П” не е представила отговор по жалбата.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Т. К. Т. и Л. К. Т. следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като е налице хипотезата на чл.280 , ал.1, т.2 от ГПК.
Софийски градски съд е отхвърлил предявеният установителен иск по чл.13, ал. 2 от ЗСГЗГФ от Т. К. Т. и Л. К. Т. против ОСГК “П” за въстановяване на десет броя земи, находящи се в горския фонд в землището на с. П.защото е намерил, че представените извлечения от емлячни регистри от 1934 г., в които са отразени заявените от техния наследодател К, поч. На 11.03.1990 г. / у-ние за наследници от 26.09.2003 г./ земи в горския фонд не са достатъчно доказателство , че той ги е придобил по наследство. Счел е, че не са установили наличието на юридическото основание на К. Т. за придобиването им в каквато насока е изискването на чл.29 от Закона за давността, т.е. не са събрани достатъчно доказателства за правопораждащият правото му на собственост юридически факт .
Направеният извод е в противоречие с решаването на въпроса за необходимите доказателства за установяване на правото на собственост в иска по чл.13, ал.2 от ЗСГЗГФ от други състави на градския съд и други окръжни съдилища , които са изразили становища , че чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ не посочва лимитативно доказателствата, с които може да се установява право на собственост от правоимащите по чл. 3 ЗВСГЗГФ, а допустимите писмени доказателства са изброени примерно и те могат да бъдат и косвени какъвто документ е емлячния регистър. Тези противоречиви становища по съществения процесуален въпрос за допустимите и относими доказателствени средства по иска по чл.13, ал.2 ЗСГЗГФ налагат допускане на касационна проверка на решението при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид разпоредбата на чл.15 от Закона за възстановяването собствеността на г. и земите в горския фонд касаторите не следва да внасят държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационна проверка на решение № 432 от 1.12.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Т. К. Т. и Л. К. Т. .
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: