О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 923
гр. София , 25.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание двадесет и първи август , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Златка Русева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 336/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
“Д” Е. е подал касационна жалба срещу решение № 6* т.07, стр.314-319 от 22.12.2008 г. по гр.д. № 761 от 2008 г. на Добричкия окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 8 от 12.03.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Добричкия районен съд и е отхвърлен ревандикационният иск на касатора срещу М. П. М. за възстановяване собствеността и предаването на владението на недвижим имот – лозе с площ от 483 кв.м. съставляващо поземлен имот с идентификатор 72624.436.123 по кадастралната карта на гр. Д..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост , допуснати съществени нарушения на материалния закон , позовавайки се на всички основания по чл.281, т.3 ГПК. Желае отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска като се присъдят и направените разноски.
В представено отделно изложение на основанията за допустимост на касационната проверка жалбоподателят не посочва в коя от хипотезите намира повод за допускане на касационна проверка. Посочва обаче материално правните въпроси, които счита че са релевантни за спорното правоотношение и са решени в отклонение от практиката на ВКС и съдилищата които са : как следва да се индивидуализира имота : чрез графичното му изображение по различните видове устройствени планове или от пространствения му обем. Втория въпрос е дали фактическото предоставяне на терен на гражданите от страна на общината създава за тях права и с това променя ли предназначението на имотите. От анализа на изложението настоящия състав намира, че касатора се позовава на хипотезата на чл.280 , ал.1 т.3 ГПК. Други основания за допускане на касационна проверка на решението не са посочени.
Ответника М. П. М. не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на “Д” Е. не следва да се допусне до касационно разглеждане, тъй като с нея не се сочат основания в предметното поле на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка извън беглото позоваване на т.3 от посоченият текст, което не е подкрепено с аргументи.
“Д“ ООД е предявил ревандикационен иск срещу М. П. М. , подържайки , че е собственик на терен с площ от 483 кв.м. съставляващ поземлен имот с идентификатор 72624.436.123 по кадастралната карта на гр. Д.. Този обект е част от терена , предоставен като апортна вноска от “В”ЕАД при учредяването на дружеството . Имота представлява земя с площ от 353,063 дка по кадастралната карта на гр. Д..
Окръжният съд е потвърдил първостепенното решение. Излагайки обаче различни мотиви е приел иска за неоснователен, като основно е заключил , че ищеца не е установил своето право на собственост. “Д“ ООД се легитимира като собственик с дружествен договор от 10.09.1998 г. сключен между “В” ЕАД и ЕТ “С”. С този договор за създаване на дружеството, “В” ЕАД е внесло в капитала на новосъздаденият търговски субект непарична вноска, която е недвижим имот “Х” с площ от 353, 063 дка, ведно с изградените в него масивни сгради. Спора е предизвикан от липсата на подробно описание на терена в дружественият договор. Това е наложило индивидуализирането на недвижимия имот, при което като разграничителен критерии се е ползвало и обстоятелството, че не се касае до земеделска земя , а до терен имащ определено специално предназначение. За да бъде определен е ползван картния материал, който е в наличност от момента на създаването му.
Площта не представлява индивидуализиращ белег, което никога не е било спорно в съдебната практика. Именно за това са били назначавани две технически експертизи ,чийто заключения са съпоставени с представените веществени доказателства- скици и съдът е стигнал до обоснования извод , че предоставеният имот , не включва терените на юг от него , в това число и спорния имот. Вещото лице е извършило оглед на място и е установило, че южната граница е частично запазена и съответства на кадастралната карта от 1972 г. Извод на съда за обема на правото на собственост на ищеца се опира и на акта за държавна собственост № от 25.03.1977 г. , в който отново южната граница е посочена като свободен терен. Липсват данни държавата да е отреждала допълнителен терен за хиподрум. Предоставянето на земята от държавата в оперативно управление на “В“ ЕАД е било в конфигурацията, която е отразена в кадастралните карти и в акта за държавна собственост. Правилно въззивният съд е изследвал на първо място правото на собственост на ищеца върху спорната вещ и като не е установил, че вещното право се намира в неговия патримониум, не се е занимал с правото на собственост на ответника.
При постановяване на резултата съдът е обсъдил приобщеният доказателствен материал и е приложил закона в съответствие с константната практика на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА на решение № 6* т.07, стр.314-319 от 22.12.2008 г. по гр.д. № 761 от 2008 г. на Добричкия окръжен съд по касационната жалба на “Д“ ООД .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.