О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 896
София,21.08.2009 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание на деветнадесети август, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Златка Русева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 3290/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Р. С. С. е подал касационна жалба срещу решение № 349 от 11.03.2008 г. по гр.д. № 108 от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 139 от 3.12.2007 г. по гр.д. № 417 от 2007 г. на Районен съд , гр. Асеновград и е отхвърлен иска му по чл.13, ал.2 ЗСГЗГФ. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт при условията на чл.281, т.3 ГПК.
В представеното изложение са посочени основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение и в трите хипотези на текста на чл.280 , ал.1 ГПК като се подържа, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС по процесуалния въпрос относно доказателствената сила на писмените доказателства, които не са изрично споменати в разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗСГЗГФ . Подържа наличието на основания за допускане на касационна проверка и в останалите две хипотези на текста.
Ответника О. с. по земеделие и гори “А” не е представила отговор по жалбата.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като е налице хипотезата на чл.280 , ал.1, 2 и т.2 от ГПК.
Пловдивския окръжен съд е отхвърлил предявеният установителен иск по чл.13, ал.2 от ЗСГЗГФ от Р. С. С. срещу О. с. по земеделие и гори “Асеновград за признаване право на възстановяване на широколистна гора от 45 дка в м. “Д” и 15 дка в м. “М” , и двете находящи се в землището на с. “Т” и останали в наследство от С. С. К. поч. на 13.11.1992 г. защото е заключил ,че ищеца не е установил правото си на собственост върху тях с писмените доказателства, изброени в разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗСГЗГФ. Представеният “С” , изготвен през 1950 г. и удостоверение от кметския наместник на селото, че емлячния регистър е унищожен не са достатъчни за да установят правото на собственост на К. към датата на одържавяване на горите.
Направеният извод е в противоречие с решаването на въпроса за необходимите доказателства за установяване на правото на собственост в иска по чл.13, ал.2 от ЗСГЗГФ от други окръжни съдилища , които са изразили становища , че чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ не посочва лимитативно доказателствата, с които може да се установява право на собственост от правоимащите по чл. 3 ЗВСГЗГФ, а допустимите писмени доказателства са изброени примерно като е развито разбирането ,че те могат да бъдат и косвени какъвто документ е “списъка” при установено унищожаване на емлячния регистър не по вина на заявителя . Тези противоречиви становища по съществения процесуален въпрос за допустимите и относими доказателствени средства по иска по чл.13, ал.2 ЗСГЗГФ налагат допускане на касационна проверка на решението при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид разпоредбата на чл.15 от Закона за възстановяването собствеността на г. и земите в горския фонд касатора не следва да внася държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационна проверка на решение № 349 от 11.03.2008 г. по гр.д. № 108 от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд по касационната жалба на Р. С. С. .
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: