О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 898
София, 21.08.2009 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание на деветнадесети август, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Златка Русева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 4277/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
А. К. А. и П. К. А. са подали касационна жалба срещу решение № І* от 29.02.2008 г. по гр.д. № 564 от 2007 г. на Бургаския окръжен съд, 1 състав , с което е оставено в сила решение № 525 от 28.05.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Районен съд , гр. Б.. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт при условията на чл.281, т.3 ГПК.
В представеното допълнително изложение са посочени основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение по чл.280 , ал.1, т.1 ГПК като се подържа, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС по следните материално- правни въпроси , а именно : противоречието с “добрите нрави” предвид неравностойността на насрещните престации като основание за нищожност на сделката ; характера на правното понятие “добри нрави” и неговото субективно и обективно изражение и на последно място необходимостта крайната нужда да бъде обусловена от предходно внезапно влошаване на здравословното или материално състояние на прехвърлителя. Цитират се решения на Върховния касационен съд по посочените въпроси.
Ответника Г. А. М. и П. Д. А. – М. на са представили отговор по жалбата.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на А. К. А. и П. К. А. следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като е налице хипотезата на чл.280 , ал.1, т.1 от ГПК.
Бургаския окръжен съд е разгледал предявените от ищците А. К. А. и П. К. А. против Г. А. М. и П. Д. А. – М. два обективно съединени иска при условията на евентуалност – отрицателен установителен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД и конститутивен иск по чл.33, ал.1 ЗЗД , с който са искали да се признае че сделката сключена с ответниците с н.а. № 1* т.01, рег. № 1* н.д. № 76 от 2006 г. , с който са им продали апартамент с площ от 71,97 кв.-м. , находящ се в гр. Б., ул. С. гора № 35 е нищожна защото е сключена в противоречие с добрите нрави предвид неравностойността на насрещната престация, която е била съответна на данъчната оценка и е в размер на 35 446 лв. Евентуалния иск е за признаване унищожаемостта на сделката поради сключването й при крайна нужда , която се е изразявала в крайно утежненото материално и здравословно състояние на продавачите.
Бургаския окръжен съд е намерил и двата иска за неоснователни , тъй като е счел, че ищците са имали възможност да се запознаят с пазарната конюнктура и че продажбата при тази цена е извършена свободно. На второ място е намерил че конститутивният иск е неоснователен защото не е било установено към датата на изповядването на сделката да е влошено здравословното състояние на някои от продавачите.
Настоящият състав на ВКС намира, че решението следва да се допусне до касационно разглеждане , предвид наличието на релевантен за спора материално правен въпрос за съдържанието на понятието “добрите нрави “ , който е разгледан в противоречие с практиката на ВКС .
Съгласно чл.9 ЗЗД страните имат свобода на договарянето , която се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от “добрите нрави”. Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. В тази посока е и цитираното от касаторите решение № 425 от 8.06.2000 г. на ВКС по гр. д. № 10/2000 г., II г. отделение.
Съдържанието на понятието “добри нрави” следва да се търси в обективните морални категории, които са възприети в обществото, но поради своя социално- етичен характер не са скрепени със закон и основно са свързани със забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно или материално положение.
В конкретния случай несъразмерността на насрещните престации , което обстоятелство е обективно и не е свързано с други правоотношения между страните е индиция за нарушение на добрите нрави , в която насока е и трайната съдебна практика. Това обуславя и необходимост от касационно разглеждане на решението по главния иск.
Касационна проверка на решението следва да се допусне и по предявеният в евентуалност конститутивен иск по чл.33 ЗЗД. Развитата теза , че в ебементиту от фактическият състав на понятието “крайна нужда “ е и наличието на внезапно влошаване на материалното , социално или здравословно състояние на продавачите също не кореспондира с трайната съдебна практика на ВКС.
Касаторите следва да внесат държавна такса в размер на 1 372,32 лева съобразно Тарифата за таксите внасяни в полза на съдилищата по ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационна проверка на решение № І* от 29.02.2008 г. по гр.д. № 564 от 2007 г. на Бургаския окръжен съд, 1 състав по касационната жалба на А. К. А. и П. К. А. .
УКАЗВА на А. К. А. и П. К. А. в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1 372,32 лева.
СЛЕД внасяне на таксата и представянето на съответен счетоводен документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: