О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 15.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията ЖЕЛЕВА
ч. гр. д. № 1320/2008 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на В. Т. К. срещу разпореждане от 9. 04. 2008 г. по гр. д. № 1492/2007 г. по описа на Софийски апелативен съд и определение от 29. 05. 2008 г. по същото дело за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в първия цитиран съдебен акт, с които на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върната подадената от К. касационна жалба срещу решение № 280 от 13. 02. 2008 г. на Софийски апелативен съд. Поддържа се, че обжалваните съдебни актове са незаконосъобразни и се претендира отмяната им.
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и са допустими.
Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, намира следното:
В. Т. К. е подал касационна жалба срещу въззивно решение № 280 от 13. 02. 2008 г. по гр. д. № 1492/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила съдебното решение на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от В. Т. К. срещу Н. И. И. иск по чл. 254 вр. чл. 97 ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 54 000 лв. по запис на заповед, издаден на 15. 05. 2001 г., основание за издаване на изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 4448/2001 г. на СИС при СРС.
За да върне касационната жалба с обжалваното разпореждане, поправено с определение от 29. 05. 2008 г., на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е отстранил посочените му с разпореждане от 24. 03. 2008 г. нередовности на касационната жалба по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а именно не е направил точно и мотивирано изложение на твърдяното касационно основание – нарушение на материалния закон и не е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Съгласно нормата на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 – 3 ГПК на касационното обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван противоречиво от съдилищата; от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съобразно чл. 285 ГПК въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. За да е редовна касационната жалба, тя трябва да отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, включително относно необходимите приложения. Съгласно нормата на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата се прилага изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това изискване е предпоставено от обстоятелството, че за Върховния касационен съд трябва да съществува възможност да се произнесе по допускане на касационно обжалване, и е свързано с необходимостта жалбоподателят да обоснове наличието на основания за допустимост, като подкрепи твърденията си със съответните доказателства.
В изложението – приложение към касационната жалба /чл. 284, ал. 3 ГПК/, страната трябва да посочи кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд, и на коя от следващите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, а именно, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че е решаван противоречиво от съдилищата или че въпросът е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Цитираните основания трябва да се обосноват, а не само да се посочва законовия текст. Трябва да бъдат представени и съответните решения, доказващи наличието на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване, а ако се касае за постановления на Пленума, тълкувателни решения на Върховния съд и тълкувателни решения на Върховния касационен съд, да се цитират с точния им номер.
В конкретния случай касационната жалба не е отговаряла на изискванията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като не е съдържала точно и мотивирано изложение на твърдяните касационни основания – неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и към жалбата не е било приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е посочен и обжалваемия интерес. Ето защо правилен е изводът, че касационната жалба е нередовна, което е пречка за извършване на преценка по чл. 288 ГПК за допускане на касационното обжалване. При условията на чл. 285, ал. 1 ГПК въззивния съд е оставил касационната жалба без движение, като е дал възможност на жалбоподателя да мотивира всички посочени от него касационни основания и да изложи основанията за допускане на касационното обжалване. В акта на съда липсват указания досежно задължението да се посочат точно и да се обосноват основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.т. 1-3 ГПК, както и това да се обективира в приложение към касационната жалба. В срока за отстраняване нередовностите на касационната жалба в молба от 9. 04. 2008 г. жалбоподателят е посочил, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на нормата на чл. 188 ГПК /отм./ и необоснованост – касационни основания, които е мотивирал, а основанието за допускане на касационното обжалване е свързано с противоречие на решението с практиката на ВКС. Към молбата за отстраняване нередовностите на касационната жалба е приложено решение № 642/2002 г. по гр. д. № 1423/2001 г. на ВКС, което е представлявало приложение и към подадената касационна жалба.
Обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба, в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на основанието, е незаконосъобразно. Жалбоподателят е изпълнил задължението си за точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което изводът на въззивния съд за неотстраняване нередовността на жалбата в тази насока е неправилен. Налице е липса на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване в приложение с посочване на точния текст на закона и обосноваване на основанието, която обаче не предпоставя приложение на нормата на чл. 286, ал.1, т. 2 ГПК. Връщането на касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е разпоредена от процесуалния закон санкционна последица от процесуално бездействие, свързано с неотстраняване на точно посочени от съда нередовности на жалбата. При липса на яснота относно конкретните недостатъци на жалбата, които следва да бъдат отстранени, в разпореждането, постановено при проверка редовността на касационната жалба по чл. 285, ал. 1 ГПК, тази последица не може да бъде приложена. В случая, в разпореждането за оставяне на касационната жалба без движение въззивният съд не е указал на жалбоподателя, че трябва да посочи конкретно основание за допускане на касационно обжалване в приложение, което да обоснове. Ето защо следва да се приеме, че разпореденото връщане на касационната жалба е неправилно. Тук следва да се изтъкне, че жалбоподателят изрично се позовава на противоречие на обжалваното решение с практиката на Върховния касационен съд и прилага към жалбата горецитираното решение на касационната инстанция.
По изложените съображения обжалваното разпореждане, поправено с атакуваното определение, трябва да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за изпълнение на процедурата по чл. 285 и сл. ГПК. На жалбоподателят следва да бъде дадено указание в приложение към касационната жалба с препис за ответника да изложи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като посочи текста на закона, обоснове соченото основание и представени съответните решения, доказващи наличието на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване, а ако се касае за постановления на Пленума, тълкувателни решения на Върховния съд и тълкувателни решения на Върховния касационен съд, да ги цитират с точния им номер.
Неоснователни са оплакванията за незаконосъобразност на определението на съда за поправка на очевидна фактическа грешка поради отсъствие на основание за постановяването му. В случая е било налице несъответствие между действителната воля на съда, намерила израз в мотивите на разпореждането, за връщане на касационната жалба поради неотстраняване на нередовностите й, и отразяването й в диспозитива на съдебния акт чрез посочването на основанието за връщане – чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК вместо чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 9. 04. 2008 г. по гр. д. № 1492/2007 г. по описа на Софийски апелативен съд, поправено с определение от 29. 05. 2008 г. по същото дело, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върната подадената от В. Т. К. касационна жалба срещу решение № 280 от 13. 02. 2008 г. по гр. д. № 1492/2007 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за изпълнение на процедурата по чл. 285 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: