О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 01.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 ноември тринадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3427/2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от “П” Е. против решението по въззивно гр.д. № 2289/2007г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решението на РС по гр.д. № 1676/2007г. на Варненски РС и вместо това са уважени исковете, предявени от Й. Т. Г. по чл. 344, ал.1 т. 1-3 от КТ за отмяна на дисциплинарното му наказание “предупреждение за уволнение, наложено със заповед № 666/28.12.2006г. и дисциплинарното наказание “уволнение”, наложено със заповед № 48/01.02.2006г., за възстановяването му на заеманата до уволнението длъжност “инспектор” в отдел “Ч” и му е присъдено обезщетение по чл. 225 от КТ в размер на 4072,68 лв. За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че процедурата по налагане на наказанията е спазена, но няма нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, тъй като работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 127, ал.1 от КТ да създаде нормални условия за изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и защото неизпълнението на поставените задачи, за които са наложени двете наказания не е поради виновно поведение от работника, тъй като работодателят е следвало да му осигури нормално работно место, да го обучи да работи с новата компютърна програма, или поне да му даде подходящ срок за това.
В касационната жалба, касаторът не формулира основен материално правен, или процесуален въпрос, който следва да се разреши в това производство. В изложението на основанията за допускане до разглеждане формулира като такъв – съотносимостта между тежестта на нарушението и на наложеното наказание, като излага съображения, че работодателят най-добре знае какъв е характера на работата, колко е било важно изпълнението й, а и той е субекта на дисциплинарна власт.. Обосновава допускането до касация с основанието, визирано в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по касация оспорва допускането на жалбата до разглеждане, като счита, че с нея не е формулиран съществен материално правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос не е съществен, тъй като предявените искове са уважени поради това, че неизпълнението не съставлява виновно нарушение на трудовата дисциплина, а се дължи на неизпълнение на задълженията на работодателя по чл. 127 ,ал.1 от КТ. В този смисъл отговора на повдигнатия с касационната жалба въпрос относно приложението на чл. 189, ал.1 от КТ няма отношение към крайния изход от спора. Следователно не е налице първата предпоставка по чл. 280, ал.1 от ГПК – повдигнатия с касационната жалба въпрос да е съществен, а това е достатъчно, за да се отклони от касационно разглеждане по същество касационната жалба.
Само за пълнота, съдът отбелязва, че не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като правните норми, на които се позовава касатора, и преди всичко чл. 189 от ГПК са тълкувани от ВКС, не са неясни и не се нуждаят от разяснително, или корективно тълкуване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от “П” Е. против решението по въззивно гр.д. № 2289/2007г. на Варненски окръжен съд,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: