О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 12.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3003/2008 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. В. Х. против решение 52 от 27.03.2008г., постановено по гр.д. № 52/2008г. на Ямболски окръжен съд, с което е отменено решение № 122/13.12.2007г. по гр.д. № 1200/2007г. и вместо това е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл. 344, ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й, извършено със заповеди № 1 и 2 от 22.05.2007г.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че само работодателят може да прекрати едностранно сключеният с ищцата срочен трудов договор със срок за изпитване в негова полза. Това право не е признато на работника, като молбата, подадена от нея за прекратяване на трудовия договор на предния ден преди изтичане на срока е преценена като изявление за едностранно прекратяване на срочния трудов договор от нея преди изтичане на срока, което тя нямала право да направи. Тъй като е работила един ден след изтичане на срока, съдът е приел, че срочния трудов договор е трансформиран в безсрочен и поради неявяването й в следващите два работни дни, съдът е приел, че законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение с ищцата поради налагане на дисциплинарно наказание “дисциплинарно уволнение4 поради неявяване на работа два последователни дни”. Обстоятелството, че във втората заповед трудовото правоотношение е прекратено поради изтичане срока на договора, въпреки, че като правно основание се сочи чл. 330, ал.2 т.6 от КТ е преценено като техническа грешка.
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос е може ли страната, в чиято полза не е сключен договорът със срок за изпитване да прекрати едностранно на основание чл. 326, ал.1 от КТ трудовото правоотношение и след като е подала молба за това, може ли да се приеме, че договорът е трансформиран в безсрочен предвид явяването на работника на работа до произнасянето по молбата от работодателя.
Допускането на касационната жалба до разглеждане се обосновава с основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по касация “М” Е. оспорва наличието на основание за допускане до касация на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос е съществен до колкото в разгледаната хипотеза от разрешаването му зависи изхода от спора. Разрешаването му е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед изясняване на въпроса общото основание по чл. 326, ал.1 от КТ за едностранно прекратяване на трудовия договор от работника с предизвестие приложимо ли е при трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя, как следва в този случай да се тълкува нормата на чл.71, ал.1 от КТ и на какво основание работодателят следва да прекрати трудовия договор в хипотезата, когато работникът се е противопоставил да бъде продължен трудовия договор, въпреки, че той не е сключен със за изпитване в негова полза.. По така комплексно поставеният правен въпрос, ВКС няма създадена практика, поради което разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Затова касационната жалба следва да се допусне до разглеждане.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от А. В. Х. против решение 52 от 27.03.2008г., постановено по гр.д. № 52/2008г. на Ямболски окръжен съд.
Касаторката е освободена от заплащане на държавна таса на основание чл. 359 от КТ.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: