О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№850
Гр. София, 05.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 441/2001 г
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Е. В. Г. от гр. П. против решение № 2* от 14.12.2009 г. по гр.дело № 2572/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 1571/15.06.2009 г. по гр.дело № 3110/08 г. на Пловдивски районен съд и е уважен ревандикационния иск срещу него.
Касаторката се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, защото счита, че съдът е следвало да се произнесе по материалноправния въпрос за формата на волеизявлението, касаеща едностранно прекратяване на наемното правоотношение – дали е необходима писмена форма, или може да се установи и със свидетелски показания, както и по въпроса, относно формата на предоговарянето на основните елементи на наемния договор, които въпроси имали значение за прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба Г. И. М. от гр. П. и В. И. М. от гр. В. изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите на касаторката за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: предявените обективно и субективно съединени искове са уважени на основание чл.108 ЗС, защото съдът е установил правото на собственост на ищците и отсъствие на правно основание за ответницата да държи процесния имот, като наемател включително до 15.07.2005 г., когато е прекратила наемния си договор, с вписването на нот.акт № 128/15.07.2005 г. за признато право на собственост върху същото помещение, по силата на придобивна давност.
Съдът е изложил подробни съображения, че от момента, в който ответницата е вписала нотариалния акт за собственост придобита по давност, тя е манифестирала промяната на своето качество от държател, във владелец, т.е. едностранно е прекратила договора за наем с ищците.
Това налага извода, че материалноправният въпрос от значение за изхода на делото е различен от поставените въпроси в изложението на касаторката, защото предмет на спора са предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС, индивидуализирани чрез основанието и петитума на иска, който предмет е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Приложената правна норма е иска, а не се и твърди от касаторката, че по нея е формирана противоречива съдебна практика, което да налага допускането на касационния контрол върху въззивното решение по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, за да допринесе за разглеждането и разрешаването на делата според точния смисъл на законите, съобразно произтичащия от чл.5 ГПК принцип, какъвто е смисъла и значението на процесуалната норма.
По изложените съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че отсъстват на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 2* от 14.12.2009 г. по гр.дело № 2572/2009 г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на Е. В. Г. от гр. П., с вх. № 2834/3.02.2010 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: