О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
Гр. София 23.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 1324/2009 г
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на В. М. М. и Г. К. Г. и двамата от гр. С. против решение № 61/5.06.2009 г. по гр.дело № 1184/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа с аргумента, че същественият процесуалноправен въпрос за редовното им призоваване във въззивното производство е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика в цитираното ППВС № 1/85 г. По отношение на второто основание за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК са изложени аргументи, относно отсъствие на съдебна практика по приложението на чл.57 ал. 2 ЗЗД, което налагало тълкуване на правната норма.
Ответникът по касационната жалба А. И. А. от гр. С., в качеството си на ЕТ „А”, със седалище и адрес на управление гр. С. изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите и аргументите на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: същественият процесуалноправен въпрос, относно редовността на призоваването на касаторите във въззивното производство, с приложение на процесуалната норма на чл.51 ал.2 ГПК /отм./ не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, в цитираното от касаторите П. № 1/1985 г. на Пленума на ВС, защото: първоинстанционното производство е образувано пред Окръжен съд Х. , по исковата молба на А. А. , в качеството си на ЕТ „А” срещу В. М. М. и Г. К. Г.. За първия ответник са посочени два адреса за призоваване в гр. С. първият: ул.”К” № 50, вторият: заведение „С” /зад читалище „П”/. За ответницата Г също са посочени два адреса за призоваване: гр. С., ул.”България” № 1* вх.”А”, ет.1 ап.2 и гр. С., кв. „Х” № 122 вх.”Б” ет.1. За първото съдебно заседание, насрочено за 19.03.2007 г. ответниците са били редовно призовани, както следва: М. от гр. С., ул.”К” № 50, а Г. от гр. С. ул.”България № 1* вх.”А”, ет.1 ап.2. В хода на първоинстанционното производство ответницата Г е направила изявление за промяна на адреса, на който е призовавана, като и за в бъдеще всички призовки и съобщения да й бъдат изпращани в гр. С., ул. „Г” № 5 /молба с вх. № 2801/18.02.2008 г./. С молба, с вх. № 9894/21.07.2008 г. ответникът М. е посочил нов адрес за призоваване, на който за в бъдеще да му бъдат изпращани призовки и съобщения, а именно гр. С., ул. „С” № 1*ъм молбата си представил и копие от лична карта, за постоянен адрес. Постановеното решение на първоинстанционния съд е съобщено на ответника М, видно от забележката на получената от неговия роднина С. разписка, на 29.09.2008 г., на адреса, посочен в гр. С., ул. „С” № 10. По отношение на ответницата Г е приложена разпоредбата на чл.51 ал.2 ГПК /отм./, защото изпратената до нея разписка, с препис от решението, адресирана на посочения от нея адрес гр. С., ул. „Г” № 5 е върната в цялост със забележка, че лицето живее в гр. С.. В. производство под № 1184/2008 г. е образувано пред Пловдивски апелативен съд, по въззивна жалба на В. М. и Г. Г. Във въззивната жалба М. е посочил същия адрес, на който е призоваван, след поисканата от него промяна, гр. С., ул. „Т” № 10. Ж. Г. е посочила друг адрес за призоваване – гр. С., кв.”Х” бл.122, вх.”Б” ет.1. За насроченото първо съдебно заседание пред Пловдивски апелативен съд, на 19.01.2009 г. жалбоподателите са призовани на посочените от тях адреси, във въззивната им жалба. И двете призовки са върнати в цялост. В призовката на жалбоподателят М. има отбелязване с дата 7.01.2009 г., че многократно е търсен, но не е намерен, а в призовката на жалбоподателката Г. – има отбелязване на 8.01.2009 г., че живее в гр. С.. По тези причини въззивният съд е приел призоваването и на двамата за нередовно и насрочил делото за следваща дата 16.02.2009 г. Жалбоподателят М. отново не е намерен на посочения от него адрес – гр. С., ул. „Т” № 10, с отбелязване, че апартаментът е необитаем. Призовките за жалбоподателката Г. , са изпратени на два адреса – в гр. С. и в гр. С. и отново са върнати в цялост, поради което съдът е приел призоваването им за редовно, по реда и условията на чл.51 ал.2 ГПК /отм./, чл.41, ал.2 ГПК.
Така установените обстоятелства налагат извода, че правото на касаторите за участие в делото не е било нарушено, поради процесуалните действия на съда, които не са в противоречие с цитираното от касаторите ППВС № 1/85 г. Нещо повече, позоваването на задължителната сила на указанията в ППВС № 1/85 г. касатят второинстанционната, а не въззивната инстанция, каквато е настоящата и променената й дейност от контролноотменителна, в решаваща по същество, поради което не са относими за въззивното производство.
В този смисъл не е налице твърдяното от касаторите основание, по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице и основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото материалноправната норма на чл.57 ал. 2 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване.
По нейното тълкуване, относно приложението й не е формирана практика на ВКС, която да е в противоречие с разрешения от въззивния съд спор, възникнал от създаденото правоотношение, за което касаторите не са посочили материалноправния или процесуалноправния въпрос от значение за изхода на делото, който е общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби /ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/.
Водим от горните съображения, касационният съд счита, че не са налице основания по чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 61/5.06.2009 г. по гр.дело № 1184/2008 г. на Апелативен съд П. , по касационната жалба на В. М. М. и Г. К. Г. и двамата от гр. С., с вх. № 4169/8.07.2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: