О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
Гр. София 12.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 152/2010 г.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на К. Я. И., Д. Т. И. , О. Я. К. и С. Я. С., всички представлявани от адв. Е против определение от 3.09.2008 г. по гр.дело № 4473/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила определение от 4.07.2007 г. по гр.дело № 1796/96 г. на Софийски районен съд и производството по делото е прекратено. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му.
Жалбоподатлите твърдят, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, защото считат, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, които са неоснователни, по смисъла на чл. 274, ал. 3, във вр.с чл.280, ал.1 т. 3 ГПК, по следните съображения: Съгласно ТР № 1/2009 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от съществено значение за изхода на делото, който е общо основание за допускане на въззивното решение, респ. въззивното определение до касационен контрол.
Касаторите не са посочили материалноправния, или процесуалноправния въпрос, а от съдържанието на частната им жалба същият не може да бъде изведен, защото отсъства конкретика на фактите, по които въззивният съд се е произнесъл и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1 т. 3 ГПК.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение, защото предпоставките на процесуалната норма на чл.280, ал.1 т. 3 ГПК са налице, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед настъпилите изменения в законодателството и обществените условия, или когато законите са непълни, неясни или противоречиви.
По изложените съображения, касационният съд счита, че не е налице предпоставката, регламентирана от чл.280, ал.1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 1754/3.09.2009 г. по ч.гр.дело № 4473/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на К. Я. И., Д. Т. И. , О. Я. К. и С. Я. С., всички със съдебен адрес адв. Е срещу определение от 4.07.2007 г. по гр.дело № 1796/96 г. на Софийски районен съд и производството по делото е прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: