О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
гр. София 21.07.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 05 май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 448 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Ю. Г. В. срещу решение от 16.10.2010 г. по гр.дело № 2027/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 21.03.2007 г. по гр.дело № 1211/93 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу С. Т. Х., В. Т. А. и Е. А. Т. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху имот пл. № * по кадастралния план на [населено място], м.”В. Х.” от 1973 г., представляващ част от стар имот пл. № *и са отхвърлен предявените от жалбоподателката искове по чл.108 ЗС срещу С. община за предаване владението върху имот пл.№ *, имот пл. № * и имот пл.№ *, всички по кадастралния план на [населено място], м.”В. Х.” от 1973 г., представляващи части от стар имот пл. № *.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК-нарушение на материалния закон.
В изложението е формулиран правния въпрос относно възстановяване собствеността върху процесните имоти, като такива, посочени в чл.1 ЗВСОНИ по силата на закона от момента на влизането му в сила, за което не е необходимо издаването на нарочен акт за възстановяване на собствеността от административен орган или от съда, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/17.05.1995 г. на ОСГК на ВКС.
Ответниците по жалбата С. о., С. Т. Х., В. Т. А. и Е. А. Т. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС от жалбоподателката срещу С. Т. Х., В. Т. А. и Е. А. Т. за предаване владението върху имот пл. № * по кадастралния план на [населено място], м.”В. Х.” от 1973 г., представляващ част от стар имот пл. № * е неоснователен. Приел е за неоснователен и предявения от жалбоподателката иск по чл.108 ЗС срещу С. община за предаване владението върху имот пл.№ *, имот пл. № * и имот пл.№ *, всички по кадастралния план на [населено място], м.”В. Х.” от 1973 г., представляващи части от стар имот пл. №*.
За да направи изводите си съдът е приел от фактическа страна, че със саморъчно завещание от 17.11.92 г. С. И. П., завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на жалбоподателката Ю. Г. В., част от което е и недвижим имот № */стар/ – сега №№ * в м.”Р. К.”, находящ се до зоологическата градина на С. ш. [населено място]. Завещателят е наследник по закон на С. Н. П., починал на 27.11.92 г.
Възоснова на приложената по делото отчуждителна преписка по ЗОЕГПНС е прието, че с решение от 10.12.1948 г. на комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС е отчужден в полза на държавата от наследодателите на С. П. три имота, от които една нива от 4500 км.м. в м.”Р. к.” на [населено място].
За процесния имот е съставен А. № */9322 от 18.10.94 г. в който е удостоверено одържавяването на нива от 4500 кв.м., находяща се в землището на [населено място] от С. И. П. по преписка № 7242/48 г.
Прието е, че със Заповед № РД-57-27/31.03.93 г. на Кмета на СО е наредено да се отпишат от актовите книги за държавни и общински имоти в р-н Л. А. №*/18.10.49 г.и се предаде владението на наследниците на С. П. недвижимия имот – нива с площ от около 2 841 кв.м., цялото от 4500 кв.м. в м.”Р. к.”в землището на [населено място].
От правна страна съдът е приел, че в полза на жалбоподателката е извършено универсално завещание от С. И. П., че за да е налице наследяване по завещание върху завещаното имущество следва същото да е притежавано от наследодателя към момента на откриване на наследството.
Съдът е приел, че със заповед № РД-57-27/31.03.93 г. на кмета на СО, с която е наредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински имоти и се предаде владението на наследниците на С. П. върху нива, представляваща празно място с площ от около 2 841 кв.м., цялото от 4500 кв.м. в м.”Р. к.” по ЗВСОНИ е постановена след смъртта на завещателя на жалбоподателката – настъпила на 27.11.92 г. С оглед на това е прието, че към момента на завещателното разпореждане, извършено на 17.11.92 г. наследодателят на жалбоподателката не е притежавал претендирания имот, нито го е притежавал към момента на откриване на наследството – 27.11.92 г. Според въззивния съд възоснова на реституционния закон – ЗВСОНИ – чл.3,ал.1 е възстановена само „гола собственост” върху имота и поради това не е доказан факта, че жалбоподателката е собственик на процесния имот № *, част от който/пл.№ */ е и продаден от нея.
Прието е, че към датата на завещанието не са налице данни претендирания имот да е съществувал реално в размерите, в които е отчужден, че собствениците не са парично обезщетени, чрез заплащане на паричната равностойност и че е собственост на държавата или на общината към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, което да налага деактуване на имота по административен ред.
С оглед на изложените съображения съдът е направил решаващия извод, че жалбоподателката не е собственик на процесните имоти, поради което предявените искове с пр.осн.чл.108 ЗС са неоснователни.
По правния въпрос:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по правния въпрос, поставен от жалбоподателката относно възстановяване собствеността върху процесните имоти, като такива, посочени в чл.1 ЗВСОНИ по силата на закона от момента на влизането му в сила, за което не е необходимо издаването на нарочен акт за възстановяване на собствеността от административен орган или от съда на осн.чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Правният въпрос е решен в противоречие с тълкуването, дадено в с практиката на ВКС – ТР № 1/17.05.1995 г. на ОСГК на ВКС, в което е застъпено становището, че собствеността върху имоти, отчуждени на основание законите, посочени в чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ се възстановява по силата на закона, без да е необходимо издаването на нарочен административен акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.10.2010 г. по гр. дело № 2027/2007 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 88166/07.12.2010 г., подадена от ищцата Ю. Г. В., [населено място], [улица] , чрез адв.Г. Ц..
Указва на жалбоподателката Ю. Г. В. в едноседмичен срок от съобщението да представи актуална данъчна оценка на процесните имоти и да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 2% върху ? от данъчната оценка на имотите.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: