Р Е Ш Е Н И Е
№ 237
София, 29.04.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети април през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1937 по описа за 2008 г. на П. гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Е. Х. Г. против решение № 1352 от 20.12.2007 г., постановено по гр.д. № 665 по описа за 2005 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, ІІ състав, с което е отменено решение от 27.12.2004 г. по гр.д. № 965/2002 г. на Варненски районен съд, ХХІ състав и е постановено друго за отхвърляне на предявените от Е. Х. Г. против И. Х. Я., С. Ц. Д. и Х. Ц. Д. установителни искове за собственост и против С. В. С. и М. Ю. С. ревандикационен иск по отношение недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], м.”У. а.”, представляващ реална част от поземлен имот № *, *, кв.123 по КП”Т.” с площ на частта според графично отчитане по план от 705 кв.м., обозначен на скицата към заключението на в.л. Д.П. от 20.11.2003 г., приложена на л.129 от делото, като частта, оцветена с жълт цвят, която скица е неразделна част от решението.
В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, поради необсъждане на наведените в исковата молба твърдения за нищожност на прехвърлителните сделки между ответниците, поради липса на предмет и нищожност на договора за доброволна делба от 23.08.1994 г. поради неучастието на съсобственик, довело да неправилно приложение на материалния закон относно извода, че С. С. е добросъвестен, придобил е имота на основание годно да го направи собственик и съответно е придобил собствеността чрез петгодишно добросъвестно владение. Касаторката иска да се отмени атакуваното решение и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.
Ответниците по касационната жалба И. Х. Я., С. Ц. Д. и Х. Ц. Д. оспорват касационната жалба, а С. В. С. и М. Ю. С. не са изразили становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е направил обосновани изводи, че процесната реална част от недвижим имот е част от имота по н.а.№ 164, том ІІ, дело 769/65 г. – хавра от 2 дка в м.” У. а.”, при граници: път, А. С. и В. К., собственост на Х. Я.; последния е дарил южната част от 1 дка на имота на Е. Г. /н.а. № 43, том ХІ, дело 3645/65 г./ и северната част от 1 дка на имота на И. Я. /н.а. № 44, том ХІ, дело № 3645/65 г./. Дарените имоти били владени от приобретателките до месец 11.1991 г., когато И. Я. премахнала междинната ограда между двата имота, изградила обща ограда и започнала да не допуска Е. Г. в имота й, като извършила и разпоредителни сделки с идеални части, а на 23.08.1994 г. бил сключен договор за доброволна делба, с който И. Х. Я., Х. Ц. Д. и С. В. С. са поделили реално имота, като И. Я. и Х. Д. са получили в общ дял имота заснет с пл. № *, а С. С. – имота заснет с пл.№.*, в който попада и процесния имот, придобит от ищцата по договора за дарение по н.а. № 43, том ХІ, дело 3645/65 г. Съдът е приел за неоснователно възражението, че И. Я. е придобила процесния имот по давност, а след като не е била собственик не е могла да прехвърли собствеността на ответниците и сделките не са осъществили транслативно действие. Счетено е обаче, че С. С. е придобил владението на правно основание, годно да го направи собственик /договор за продажба по н.а.№ 112, том ХХХ, д. № 11057/25.07.1994 г., последван от договор за доброволна делба, включени в изискуемата от закона форма/ и без да знае, че праводателите му не са били собственици на имота, който владее, поради което е придобил собствеността на основание петгодишно добросъвестно владение.
При постановяване на решението не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения на процесуалния закон. Въззивният съд е изпълнил задължението си съгласно чл.188, ал.1 и 2 от ГПК /отм./ да обсъди всички събрани по делото и релевантни към спора доказателства и доводи на страните. В тази си решаваща дейност съдът не е обвързан от дадената от страните правна квалификация или употребената от тях правна терминология, а следва сам да прецени правното значение на установените факти или направените доводи. В случая в исковата молба и в писмените бележки по делото Е. Г. е поддържала, че осъществените от И. Я. и нейните правоприемници сделки с идеални части – по нотариален акт № 172, том VІ, н.д. № 1851/25.03.1991 г., нотариален акт № 173, том VІ, н.д. № 1852/25.03.1991 г., по нотариален акт № 53, том ХVІІІ, н.д. № 5477/29.07.1992 г. и нотариален акт № 54, том ХVІІІ, н.д. № 5478/29.07.1992 г. са нищожни поради липса на предмет, тъй като не съществува имот, който да може да се индивидуализира с посочените в нотариалните актове граници и съседи /ако се приеме, че имат за предмет лозето – заснето с пл. № *, то същите са неотносими, а ако имат за предмет хаврата с пл. № *, то е налице разпореждане с чужд имот, което няма транслативен ефект; нотариален акт № 112, том ХХХ, н.д. № 11057/25.07.1994 г. И. Я. и синовете й С. и Х. Д. продават на С. С. общо 2000/3000 ид.ч. от имот – сделката е недействителна по отношение на ищцата, тъй като е налице разпореждане с нейна собственост, а извършената делба от 23.08.1994 г. е нищожна поради липса на предмет и поради неучастието на ищцата. Посочените доводи са разгледани от съда, като правилно са квалифицирани като извършване на разпореждания с чужд имот, доколкото твърденията не могат да бъдат съотнесени към хипотезата на нищожност поради липса на предмет. Такава е налице при наличие на първоначално състояние на фактическа или правна невъзможност за изпълнение, касаеща обекта на правоотношението – вещ, нематериално благо, действие или бездействие и пр. В случая предмет на посочените прехвърлителни сделки е част от земната повърхност, чиято индивидуализация /видно от експертните заключения/ позволява установяване на точното й местоположение, поради което не е налице фактическа невъзможност за прехвърляне на собствеността, а доколкото имотът не е урегулиран – липсва и правна невъзможност. Обстоятелството, че в недвижимия имот, предмет на посочените прехвърлителни сделки, е включвал и имота, собственост на ищцата е изцяло неотносимо при преценка действителността на договорите, нито пък е довело до възникване на съсобственост, а следователно правилно въззивният съд е преценил правното значение на установените факти и правилно е квалифицирал доводите на ищцата по отношение на посочените договори.
Неоснователна е и тезата на касаторката, че С. С. е недобросъвестен приобретател, тъй като е придобил правата си по време на висящ процес – по гр.д. № 952/91 г. на В. – и при полагане на дължимата грижа е могъл да узнае за наличието на спора. От една страна ищец по посоченото дело е била И. Я., чийто правоприемник по отношение на процесния имот е С. С. и липсват данни исковата молба по това дело да е била вписана, а от друга страна е релевантно не дали лицето, придобило владението от несобственик е могло да узнае това обстоятелство, а дали в действителност е знаел, а доказателства в тази насока липсват по делото, поради което обосновано и правилно въззивният съд е приел, че С. С. се явява добросъвестен владелец, тъй като е придобил владението на основание годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик и съответно същият е придобил собствеността въз основа на петгодишно добросъвестно владение.
В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1352 от 20.12.2007 г., постановено по гр.д. № 665 по описа за 2005 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, ІІ състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: