О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
гр. София 30.05.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – второ гражданско отделение в закрито заседание на 20 май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.д. № 162 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С разпореждане от 29.12.2009 г. по гр.дело № 416/2009 г. на К. окръжен съд е върната касационната жалба вх. № 4438/07.10.2009 г., подадена от ответника И. С. К., чрез адв. И.Ильова срещу решение от 03.08.2009 г. по гр. д. № 416/2009 г. на К. окръжен съд, като процесуално недопустима.
Срещу постановеното разпореждане в срок е подадена частна жалба от И. С. К., чрез адв.пълномощника И. И. По съображения, изложени в частната жалба моли да се отмени обжалваното разпореждане, като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което подадената касационна жалба се върне на КОС за администриране по реда на чл. 285 от ГПК. Според жалбоподателя констатираните от въззивния съд нередовности на касационната жалба, включително и посочване на обжалваем интерес и представяне на доказателства за същия са отстранени в срок.
В писмен отговор по чл. 276,ал.1 от ГПК ответника по частната жалба Й. Г. К., чрез адв.пълномощника З. Василев е изразил становище за неоснователността й.
Настоящият състав на ВКС Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателите и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
С разпореждане от 12.10.2009 г. в изпълнение на разпоредбите на чл. 285,ал.1 от ГПК въззивния съд е проверил редовността на касационната жалба и е констатирал, че същата е нередовна – жалбоподателят не е представил изложение с обосноваване на правния въпрос по чл.280,ал.1 от ГПК, решен от въззивния съд при наличие на някоя от хипотезите за допустимост на касационно обжалване, невнесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС и липса на доказателства за обжалваемия интерес – удостоверение за пазарната цена на имота от лицензиран оценител. Съдът е указал на жалбоподателя да отстрани посочените нередовности в едноседмичен срок от съобщението. В указания срок жалбоподателят е отстранил нередовностите, като относно обжалваемия интерес е представил експертна оценка за пазарната стойност на спорния имот.
За да върне касационната жалба, като недопустима въззивният съд е приел, че обжалваемият интерес е под 1000 лв., като е взел предвид представената експертна оценка за пазарната цена на имот № 0* от 212 кв.м. по картата на възстановената собственост на с. С., която е в размер на 1612 лв., както и че спорния имот е част от посочения и е с площ от 0.100 дка. С оглед на това на осн.чл.280,ал.2 от ГПК съдът е приел, че въззивното решение не подлежи на обжалване.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 2 от ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения с обжалваем интерес над 1000 лв. Проверка за наличието на тази предпоставка, според чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК се извършва от въззивния съд. В производствата по оценяеми искове обжалваемият интерес подлежи на остойностяване, тъй като предмет на защита е право, което има определена цена или съответно определяема цена. В производства, по които предмет на защита е право, което поради естеството си не може да бъде остойностено по установените правила в чл.68-70 от ГПК не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 280,ал.2 от ГПК, какъвто е и настоящият случай.
Касационната жалба на ответника по иска, която е върната с обжалваното разпореждане е подадена срещу решение от 03.08.2009 г. по гр.дело № 416/2009 г. на К. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 10.04.2009 г. по гр.дело № 1000/2007 г. на Д. районен съд съд. С решението на първоинстанционния съд е признато за установено по отношение на жалбоподателя И. С. К., че към момента на образуване на ТКЗС С. през 1956-1957 г. наследодателите на Й. Г. К. – Г. С. К. и Р. К. К. , б.ж. на с. С. са били собственици на нива с площ от 0.100 дка в м.”К”, находяща се в землището на с. С., община гр. С. баня, който имот сега е включен в имот № 0* по картата на землището на същото село. Предмет на делото е предявен иск Й. Г. К. за признаване за установено по отношение на ответника И. С. К., че към момента на образуване на ТКЗС в с. С. през 1956-1957 г. наследодателите му Г. К. и Р. К. са били собственици на спорния имот. По предявения иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ в хода на делото следва да се установи принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към минал момент. Настоящият съдебен състав приема, че поради естеството на установяваното право същото няма парична оценка по смисъла на чл.68 от ГПК. Тъй като се установява право на собственост към минал момент не следва цената му към настоящия момент да обуславя паричната оценка на правото и правният интерес от обжалване.
Като взема предвид изложеното съдът приема, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото да се върне на К. окръжен съд за администриране на подадената касационна жалба вх. № 4438/07.10.2009 г. от И. С. К..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя разпореждане, постановено на 29.12.2009 г. по гр.дело № 416/2009 г. на К. окръжен съд и
В. делото на К. окръжен съд за администриране на подадената от И. С. К., чрез адв. И. И. касационна жалба с вх. № 4438/07.10.2009 г. срещу решение от 03.08.2009 г. по гр.дело № 416/2009 г. на К. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: