О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
София,20.09.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 384 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение ,постановено на 03.05.2011г. от Великотърновския окръжен съд по гр.д.№1184/2010г., подадената от А. К. Т. касационна жалба против решение №29 от 28.02.2011г. на Великотърновския окръжен съд по същото дело е върната поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности.
Определението е обжалвано от А. К. Т. с искане да бъде отменено и подадената от нея касационна жалба бъде разгледана по същество като ВКС определи дължимата държавна такса,както и от кого да бъде внесена. Поддържа,че жалбата отговаря на изискванията на чл.284,ал.1,т.3,ал.2 и ал.3,т.1,2 и 4 ГПК-посочени са основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК,въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС,жалбата е приподписана от адвокат,приложени са преписи от жалбата за насрещната страна. По отношение на държавната такса поддържа,че същата следва да бъде определена от ВКС.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба следва да бъде приложено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,които са различни от посочените в разпоредбата на чл.281 ГПК основания за касационно обжалване. Жалбоподателят следва да посочи материалноправния или процесуален въпрос,по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение,както и хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК,на която се позовава като представи и доказателства за наличие на противоречива съдебна практика,ако се позовава на това основание за допускане на касационното обжалване. Към жалбата,съгласно чл.284,ал.3, т.4 ГПК следва да бъде приложен и документ за внесена такса. В подадената на 07.04.2011г. от А. К. Т. касационна жалба с вх.№3866 са посочени само основания за касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение като са наведени доводи за неговата неправилност . Основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са посочени-изложени са съображения,че “делбата е решена противоречиво от съдилищата”,но не е посочен материалноправният или процесуален въпрос,чието разрешаване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК да обоснове подобно съждение. Не е приложен и документ за внесена държавна такса по чл.18,ал.2,т.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК. Налице са нередовности на подадената касационна жалба по смисъла на чл.285,ал.1 ГПК,поради което правилно въззивният съд с определение от 11.04.2011г. е оставил касационната жалба без движение и е дал точни и ясни указания за отстраняване на констатираните нередовности като е посочил и точният размер на държавната такса,която следва да бъде внесена. Съобщението с указанията е получено лично от жалбоподателката на 20.04.2011г. В определения от съда едноседмичен срок обаче дадените указания не са били изпълнени – в подаденото на 26.04.2011г. обяснение жалбоподателката заявява,че поддържа жалбата с посочените касационни основания. Същото обаче не съдържа изложение на основанията за допускане на касационното обжалване нито дори позоваване на разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК,като не са представени и доказателства за внасяне на дължимата държавна такса за произнасяне по допускане на касационното обжалване, поради което правилно подадената от А. К. Т. касационна жалба е върната по реда на чл.286,ал.1,т.2 ГПК.
Както вече беше отбелязано,съждението,че “делбата е решена противоречиво от съдилищата” не сочи на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Не може да бъде споделена и тезата на жалбоподателката,че ВКС следва да определи дължимата държавна такса по делото за делба.При подаване на касационна жалба съгласно чл.18,ал.2,т.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК,жалбоподателят следва да внесе определената в този нормативен акт държавна такса за произнасяне по допускане на касационно обжалване,чийто размер е точно фиксиран. Едва след допускане на касационното обжалване се определя държавната такса, дължима за разглеждане на касационната жалба. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е дал указания за внасяне само на таксата по чл.18,ал.2,т.1 от тарифата,която не се определя от ВКС. Обжалваното определение е правилно.Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от А. К. Т. частна жалба срещу определение ,постановено на 03.05.2011г. по гр.д.№1184/2010г. по описа на Великотърновския окръжен съд,с което подадената от А. К. Т. касационна жалба против решение №29/28.02.2011г.,постановено по същото дело, е върната по реда на чл.286,ал.1,т.2 ГПК.
Председател:
Членове: