О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
С.,08.04.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седми април март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1570 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Й. М. и А. Д. Н. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Б., постановено на 05.07.2010г. по гр.д.№1084/2009г.,с което е потвърдено решение №4018/17.07.2009г. , постановено по гр.д.№616/2007г. на Б. районен съд,с което е отменен н.а.№22,том І,н.д.№22/1998г. за имота,описан в т.1 от същия.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа като основание за допускане до касационно обжалване,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за възможността да бъде отменен по реда на чл.431,ал.2 ГПК/отм./ констативен нотариален акт в противоречие с практиката на ВКС,както и при наличие на противоречива практика на съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Л. М. Х. и М. С. С. изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По поставения от касаторите въпрос в обжалваното решение е прието,че е допустимо отмяната на констативен нотариален акт да бъде извършена в самостоятелно исково производство след като спорът за принадлежността на правото на собственост вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение с оглед указанията,дадени от ВКС в определение №96/04.03.2009г. по ч.гр.д.№42/2009г. на ІІ ГО на ВКС за хипотеза, при която своевременно при разрешаване на спора за принадлежността на правото на собственост е било направено искане за отмяна на съставения по реда на обстоятелствената проверка нотариален акт,по което обаче съдът, разрешавайки спора за собственост не се е произнесъл.
В посоченото от касаторите ТР №178/30.06.1986г. по гр.д.№150/1985г. на ОСГК на ВС е прието,че издаденият по обстоятелствена проверка нотариален акт се отменява,ако бъде уважен иск, предявен срещу лицето,в полза на което този акт е бил издаден. Противоречиво разрешаване на поставения въпрос обаче не е налице, тъй като в ТР №178/1986г. не е отречена възможността констативен нотариален акт да бъде отменен,ако предявеният от ползуващото се от този акт лице иск за правото на собственост върху имота е бил отвърлен.
В посоченото от касаторите решение №653/06.04.1999г. на ВКС,ІV ГО на гр.д.№348/1998г. е прието,че претендиращият за собствеността на недвижим имот,за който на друго лице е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка,няма възможност да иска отмяна на този нотариален акт,ако не предяви иск за собственост. В същия смисъл е и разрешението,дадено в решение №466/1996г. на петчленен състав на ВС,в което е прието,че без да се предяви ревадникационен иск е недопустимо самостоятелно предявяване на иск по чл.431,ал.2 ГПК/отм./ щом имотът се намира във владение на ответника. В решение №31/17.01.1995г. по гр.д.№55/1994г. на ІV ГО на ВС пък е прието,че не е допустим самостоятелен иск за отменяване на констативен нотариален акт. Настоящата хипотеза обаче е съвършено различна-спорът за принадлежността на правото на собственост вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение и то по иск, предявен от ползуващите се от нотариалния акт лица,чиито права са отречени. Действително в посочените по-горе решения на ВС и ВКС е прието,че самостоятелен иск по чл.431,ал.2 ГПК/отм./ е недопустим,но само ако иск за разрешаване спора за принадлежността на правото на собственост не е бил предявен и разгледан,докато в настоящия случай такъв иск е бил разгледан и по отношение на принадлежността на правото на собственост върху имота е постановено съдебно решение,което е влязло в сила,т.е. спорът е разрешен със сила на присъдено нещо.
Въззивният съд се е съобразил с указанията,дадени с определение №96/04.03.2009г. по ч.гр.д.№42/2009г. на ІІ ГО на ВКС,с което е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.431,ал.2 ГПК/отм./ и не се установява да е налице противоречива практика на съдилищата по поставения въпрос в хипотеза,сходна с разгледаната по настоящето дело,поради което настоящият състав приема,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По реда на чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК в полза на Л. М. Х. и М. С. С. следва да бъде присъдена сумата 200.00лв.,представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 05.07.2010г. по гр.д.№1084/2009г. по описа на Окръжен съд-Б..
ОСЪЖДА Н. Й. М. и А. Д. Н. да заплатят на Л. М. Х. и М. С. С. сумата 200.00лв. /двеста лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: