О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1124
С.,29.11.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 877 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Й. и Я. И. М. срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 16.11.2009г. по гр.д.№566/2009г.,с което Н. И. Й. и Я. И. М. са осъдени да предадат на В. В. Р.,П. Д. М. и И. Н. Н. владението върху поземлен имот,част от имот пл.№2195 в кв.150 по рег.план на[населено място] от 1961г.,която реална част е с площ от 1020кв.м.,заснета върху точките АБВГДЕЖЗ с виолетов цвят съгласно скица на вещото лице-неразделна част от решението от 25.01.2000г. по гр.д.№623/1999г. на С. окръжен съд,заедно с построения в тази част масивен навес,сега административна сграда с площ от 200кв.м. и от попадащата в останалата част от имот №2105 масивна мелница със застроена площ от 115кв.м.,както и да заплатят солидарно обезщетение за лишаване от ползуване на имота за периода 30.07.2007г.- 28.12.2007г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроси по приложението на чл.59 ЗЗД,по които е налице противоречива практика с оглед посочените решения на ВС ,във връзка с което поставят и въпроса за квалификацията на спорното право при заявена претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване на недвижим имот,по който въпрос също поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата с оглед посоченото решение №1564/19.06.1979г. по гр.д.№290/12979г. на І ГО на ВС. Поддържат също така,че основание допускане на касационно обжалване е неправилността на решението на въззивния съд,която се състои в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост,като отстраняването на допуснатите при постановяване на решението нарушения е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касационна жалба В. В. Р., П. Д. М. и И. Н. Н. не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че ищците са част от наследниците по закон на М. Н. О.,починал на 20.02.1960г.,от когото по реда на ЗНЧИМП е национализирана мелница с празно място. По реда на З. е възстановено правото на собственост върху имота със сградите, които съществуват във вида,в който са отнети,а именно-процесните сгради, като от показанията на разпитаните по делото свидетели е установено,че ответниците ползуват имота от 2005г. Възражението на ответниците,че владеят имот,различен от процесния, са приети за неоснователни,като е прието,че представеният по делото предварителен договор за продажба на друга част от имота не може да обоснове извода,че ответниците не ползуват процесния имот,след като по делото фактът на ползуването е установен от показанията на свидетелите. С оглед на това е прието,че ответниците ползуват имота без правно основание и дължат предаване на владението,както и заплащане на обезщетение по реда на чл.59 ЗЗД,тъй като през исковия период са владяли имота и са го ползували без основание,като по този начин са лишили ищците от ползата,която биха получили от отдаването му под наем и получаването на наемна цена за него съобразно наследствените си дялове.
По приложението на чл.59 ЗЗД в посоченото от касторите решение №681/20.03.1978г. по гр.д.№1161/76г. на І ГО на ВС е прието,че право на иск по чл.59,ал.1 ЗЗД не възниква само когато обеднелият разполага с друг иск към момента на предявяването му,но и когато е разполагал с друг иск,с който е могъл да се защити,но срокът за предявяването му е изтекъл или вземането по същия е погасено по давност.
В решение №1702/10.02.1995г. по гр.д.№462/1994г. на V ГО на ВС е прието,че поради субсидиарния характер на чл.59 ЗЗД неговото приложение е възможно само тогава,когато липсват други специални правни средства за защита,т.е. когато ищецът не разполага с друг иск за защита на нарушените си права.
В решение №1329/11.07.1995г. по гр.д.№2372/1994г. на V ГО на ВС е прието,че за да бъде уважен иск по чл.59 ЗЗД трябва да е налице увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице и да липсва друга възможност за правна защита на обеднелия, да е установено,че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и същи факт или от обща група факти,при което неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил,но само до размера на обедняването. Ако има разлика между тези две стойности се дължи връщане на по-малкото между обедняването и обогатяването.
Аналогичен извод за правната природа и предпоставките на иска по чл.59 ЗЗД се съдържа и в обжалваното решение-прието е,че фактическия състав на тази правна норма е налице,като ответниците са се обогатили, ползувайки имота, докато именно по причина на този факт на ползуване на имота от страна на ответниците ищците са обеднели като са били лишени от ползата,която биха получили от отдаването на имота под наем и получаването на наемна цена.
Не е налице противоречие и по въпроса кога намира приложение разпоредбата на чл.59 ЗЗД- решението на Софийския окръжен съд е съобразено с трайната практика на съдилищата,че именно по реда на чл.59 ЗЗД следва да бъде разгледана претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване на недвижим имот. Решението е съобразено и с дадените в Постановление №1/1979г. на Пленума на ВС,т.5 указания,а именно,че обогатяването в хипотезите на чл.59,ал.1 ЗЗД не е следствие на обедняването и обратното. Както едното,така и другото са последица от друг факт или други факти и по делата за неоснователно обогатяване по чл.59,ал.1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или обща група факти.
Касаторите поддържат,че разрешените от въззивния съд въпроси са от значение за точното и еднакво приложение на закона и за развитието на правото,като в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се навеждат доводи само за неправилност на постановеното от въззивния съд решение и съображения какво представлява предвиденото в разпоредбата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,каквато е поддържаната от касаторите теза,в подадената касационна жалба и приложеното към нея изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се съдържат съображения за значението,което би имал за правилното прилагане на закона и за развитието на правото контретен материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд в обжалваното решение. Разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК предвижда допускане на касационно обжалване с оглед поставени на разглеждане принципни въпроси, свързани с необходимостта от преодоляване на противоречива съдебна практика или от тълкуване на неясна или нова правна норма,както и с необходимостта от преодоляване на установена практика по причина настъпила промяна в обществените отношения,а не с оглед наличието на конкретни пороци на обжалваното решение, водещи до неговата неправилност поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост,които съставляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК. Предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. В случая в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и в касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК,т.е. акцентира се единствено върху извършената от въззивния съд конкретна преценка на факти и доказателства,което обаче, както вече беше отбелязано,не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. С оглед на това следва да се приеме,че соченото от касаторите основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 16.11.2009г. по гр.д.№566/2009г. по описа на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: