О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 937
София, 21.10.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 789 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. Г. от [населено място] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 16.02.2011г. по гр.д.№1642/2010г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от касатора против М. Г. Д. иск за заплащане на сумата 9632лв.,представляваща направени подобрения от добросъвестен владелец в 140кв.м. от УПИ *,кв.12 по плана на [населено място].
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали при наличие на преюдициален спор по друго дело съдът следва да спре производството до влизане в сила на решението по преюдициалния спор,по който въпрос според касатора съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа също така,че съдът се е произнесъл и по въпроса за установяване идентичността на един имот.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. Г. Д. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че А. М. Г. е единствен наследник по закон на М. Л. Г.,починал на 22.07.2000г., като по силата на съдебна спогодба по гр.д.№154/1985г. на Поморийския районен съд в дял на последния е бил поставен нов парцел * в кв.* по плана на [населено място] с площ от 590кв.м.,ведно с жилищна сграда,навес,насаждения и подобрения. С решение №86/08.10.1998г. по гр.д.№158/1996г. на Поморийския районен съд е прието за установено по отношение на М. Л. Г.,че М. Г. Д. е собственик на 140кв.м.-част от дворно място,съставляващо УПИ * в кв.12 по плана на [населено място] и М. Л. е осъден да предаде владението.
Прието е,че подобренията са извършени в имота в периода 1987-1997г.,към който момент М. Л. е бил легитимиран да търси присъждането на стойността им. Прието е обаче,че претенцията е погасена по давност-изискуемостта на вземането е настъпила от момента на предявяване на иска по чл.108 ЗС през 1996г.,тъй като с това действие владението е било смутено от собственика. До момента на предявяване на иска за подобрения на 15.10.2009г. са изтекли повече от 5 години,поради което е прието,че претенцията е погасена по давност и следва да бъде отхвърлена.
С молба от 13.12.2010г. А. М. е поискал производството по гр.д.№1642/2010г. по описа на Бургаския окръжен съд за бъде спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до приключване на производството по гр.д.№1448/2010г. на Бургаския окръжен съд,като е твърдял,че с решение №VІ-79/18.11.2010г. по гр.д.№1448/2010г.е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е прогласена нищожността на делбата по гр.д.№154/1984г.
В о.з.,проведено на 14.12.2010г. от Бургаския окръжен съд обаче пълномощникът на А. М. е уточнил,че в същност нищожността на делбата сочи,че имотът никога не е бил на М. Г. и при това положение всички съсобственици на имота са съсобственици и на подобренията и е заявил,че иска отлагане на делото като му бъде дадена възможност да поиска прекратяване на делото поради оттегляне на претенцията. Въззивният съд следователно не се е произнасял по въпроса дали при наличие на довод за преюдициален спор производството по делото следва да бъде спряно,доколкото искането за спиране е било оттеглено и е поискано предоставяне на възможност за извършване на друго процесуално действие /оттегляне на иска/. Поставеният от касатора въпрос не обуславя крайния изход на спора и неговото разрешаване не би могло да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване -съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания по приложението на процесуалния закон,правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,който може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
По същите съображения следва да се приеме,че и въпросът за идентичността на имота не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като този въпрос също не обуславя крайния изход на спора. Изводът на съда за неоснователност на претенцията е основан на констатацията,че същата е погасена по давност като преценката за началния момент,от който започва да тече погасителната давност за вземането да подобрения,извършени от добросъвестен владелец, съответствува на разясненията,дадени в ППВС №6/1974г.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 16.02.2011г. по гр.д.№1642/2010г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: