О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1208
София,15.12.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на девети декември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 989 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. Т. от Р. И.,гр.Ч. ди К. и М.-Л. П. Т. от Р. И.,гр.Н. срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 28.03.2010г. по гр.д.№484/2010г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд по въпроса дали необсъждането на свидетелските показания и неточното им интерпретиране могат да доведат до неправилни изводи;по въпроса дали с оглед събраните по делото доказателства правилно е приложен материалният закон,по който въпрос поддържат,че е налице противоречие с решение №429/22.04.1991г. по гр.д.№227/1991г. на І ГО на ВС,т.е. наличие на противоречива практика на съдилищата досежно действията по приемане на наследство по смисъла на чл.49 ЗН. Поддържат също така,че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Л. Н. Й. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване,тъй като не се сочат въпроси,които по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК да могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от А. П. Т. и М.-Л. П. Т. срещу Л. Н. Й.,И. Н. Г. и Н. Н. Г. иск за делба на апартамент,находящ се на петия надпартерен етаж в жилищната сграда на [улица] в[населено място].
Прието е,че на 12.06.1946г. правото на собственост върху процесния имот е придобито от Е. Я. Ц.,която е починала на 09.12.1973г. и като наследници по закон е оставила двете си дъщери- Б. М. Ц. и С. Ц. Т.. На 16.07.1974г. в специалната книга на СРС под №84/1974г. е вписан отказът на С. Ц. Т. от наследството на Е. Я.. Прието е,че не се установява преди вписването на отказа С. Т. да е приела наследството по някой от начините,визирани в чл.49 ЗН-чрез писмено заявление до СРС или чрез действия,които несъмнено предполагат намерение за приемане на наследството /конклудентни действия/. Прието е,че действително през 1974г. или 1975г. С. Т. е получила от сестра си Б. М. Ц. масивна сребърна гривна,копринена риза с българска бродерия,кристален сервиз за ракия и сервиз за кафе,за които казала на дъщерите си,че са наследство от баба им Е. Ц.,но не се установява точният момент на получаване на движимите вещи,респ. че този момент предхожда момента на вписване на отказа от наследство. Поради това и с оглед на обстоятелството,че през 1974г./30.09.1974г./ Б. М. Ц. е дарила на Л. М. Й. процесния имот е прието,че не е налице съсобственост между страните и предявеният иск за делба следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поставеният от касаторите въпрос за последиците от необсъждането на свидетелските показания,респ. от неточното им интерпретиране не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е обвързан с изразеното в касационната жалба оплакване за неправилност на постановеното от въззивния съд решение поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,т.е. с основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК. Въпросът не е обвързан със значението на определен факт, който съдът е приел за доказан,респ. за недоказан, за правилната правна квалификация,а оттам и за крайния изход на спора освен с обстоятелството, че според касаторите от значение е фактът,че С. Т. е идвала в Б. само веднъж след смъртта на своята майка и именно при това свое посещение очевидно е извършила както действията по получаване на движимите вещи,така и отказа от наследство. Така наведеният довод обаче сочи на оплакване за необоснованост на изводите на въззивния съд,което както вече беше отбелязано,не би могло да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е включено в установените в чл.280,ал.1 ГПК критерии на процеса по селектиране на постановените от въззивните съдилища съдебни актове с оглед допускане на касационното обжалване. Освен това обстоятелството,че С. Т. след смъртта на майка си е била в Б. само веднъж само по себе си е ирелевантно за констатацията дали действията по получаване на движимите вещи предхождат или следват отказа от наследство-от значение е само последователността на тези два акта,а не точното очертаване на периода от време,в който те са извършени.
Не може да бъде споделена тезата на касаторите за наличие на противоречива практика на съдилищата досежно действията,посредством които може да се приеме,че е извършено мълчаливо приемане на наследство. Поддържа се,че е налице противоречива практика с оглед посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №429/22.04.1991г. по гр.д.№227/1991г. на І ГО на ВС,в което е прието,че изтеглянето на влога на починалия съпруг от преживялата съпруга,както и изплащането на негови задължения представляват действия по приемане на наследството,макар влогът и задълженията да се считат общи за съпрузите.
Разгледаната в това решение на ВС хипотеза обаче е съвършено различна от хипотезата,поставена на разглеждане по настоящето дело,тъй като в случая основният въпрос е не какво е естеството на действията, посредством които може да се приеме наследството,а дали извършването на такива действия /в случая получаване на движими вещи на наследодателя/ представлява приемане на наследството,ако не е установено по категоричен начин да е било извършено преди вписването на отказ от наследство.
Не може да бъде споделена и тезата,че въпросът за вида действия, посредством които може да се приеме,че е извършено мълчаливо приемане на наследство е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е налице,когато разглеждането на определен материалноправен или процесуалноправен въпрос би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,както и когато законите са непълни,неясни или противоречиви с цел създаване на съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,т.4/. В случая нито една от тези хипотези не е налице,тъй като въпросът за вида действия,посредством които може да се извърши мълчаливо приемане на наследство многократно е разглеждан от съдилищата по повод искове за делба и винаги е разрешаван с оглед правните последици на конкретните установени по делото факти. Още повече,че в настоящия случай,както вече беше отбелязано,основният въпрос касае последователността при извършването на действията,а не техният вид.
И доколкото съдът е обвързан от сочените в изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК основания за допускане на касационното обжалване,а в случая не е налице, както вече беше отбелязано, хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от С. градски съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посоченото в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основание.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 28.03.2010г. по гр.д.№484/2010г. по описа на С. градски съд,ІV-Д въззивен състав.
Председател:
Членове: