О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1085
София,29.11.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1074 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. г. с.-Д. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 15.07.2011г. по гр.д.№242/2011г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Д.-Д. против С. С. П. иск за заплащане на сумата 16038лв.,съставляваща равностойността на добиви,добити през октомври и ноември,2002г. от недвижим имот с пл.№* в землището на [населено място],представляващ иголистна гора с площ от 15дка в м.”Н.” като неоснователен и недоказан.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса допустимо ли е съдът да приема за разглеждане иск на определено правно основание,което посочва в доклада по делото /чл.55,ал.1,предл. трето ЗЗД/,а в решението да се произнесе по друго правно основание /чл.73,ал.1 ЗС/, по въпроса ще следва ли при издадено разрешение за сеч със посочено правно основание /решение на ПК,прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение/ да се иска отделно да се прогласи за недействително при отпаднало основание и разрешението за сеч или ще следва да се приеме,че основанието е отпаднало с прогласяване нищожността на решението на ПК,послужило за основание за издаване на разрешителното за сеч.Поддържа също така,че е налице и обществен интерес за защита интересите на държавата,поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. С. П. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че Д. е предявило иск за връщане на добивите/заплащане на равностойността им/ по реда на чл.73,ал.1 ЗС, тъй като не са налице елементите на фактическия състав на чл.55,ал.1 ЗЗД и с оглед разясненията,дадени в ППВС 1/1979г. искът следва да бъде квалифициран по специалната правна норма.
Прието е,че с решение №295/10.05.2001г. на ПК-Д. на С. Х. П. е възстановена собствеността върху имот пл.№* по КВС на Д. землище,който представлява иглолистна гора от 15 дка в м.”Н.”.С н.а.№*/24.06.2002г.,том *,н.д.№*/2002г. С. П. дарява този имот на сина си С. П.,като на 17.10.2002г. е издадено позволително за сеч серия Г,№0036846,въз основа на което през м.октомври и ноември,2002г. е извършена сеч в имота на дървесина,чиято стойност възлиза на 21096.02лв.,а разходите за нея-на 4309.20лв.,т.е. разликата е в размер на 16786.92лв.
По подадена на 21.09.2005г. от Д. л.-Д. искова молба С. П.,Ф. П. и К. Д. като наследници на С. П.,са осъдени да предадат на ДЛ владението на имота като по реда на косвения съдебен контрол е прието,че реституционното решение от 10.05.2001г. на ПК-Д. е материално незаконосъобразно по причина,че наследодателят С. П. не е имал право да му бъде възстановен имотът-имотът винаги е бил държавна собственост като попадащ в яйлак и не е бил отнеман от С. П..
Прието е,че към момента на извършването на сечта /м.октомври и ноември,2002г./ С. П. е бил добросъвестен владелец от гледна точка на чл.70,ал.1 ЗС и т.10 на ППВС 6/1974г.,защото е придобил имота на правно основание,годно да го направи собственик /дарение от 2002г./ и без да знае,че праводателят му не е бил собственик на имота като добросъвестността е съществула при възникване на правното основание за извършване на сечта. С оглед на това е прието,че дори да се приеме,че предявеният иск е по чл.55,ал.1,предл. трето ЗЗД /а и искът по чл.73,ал.1 ЗС се основава на принципа за осуетяване на неоснователното обогатяване/ той е неоснователен.
Поддържаната от касатора теза за наличие на противоречиво разрешаване на поставения въпрос,касаещ правното основание на предявената претенция и правомощията на съда при даване на квалификацията на спорното право в доклада по делото и в постановеното съдебно решение не може да бъде споделена.
На първо място следва да се отбележи,че въпросът за правната квалификация би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване само ако съдът е разгледал непредявен иск или не е квалифицирал правилно установените по делото факти. Подобна хипотеза обаче в случая не е налице,тъй като в обжалваното решение са обсъдени всички елементи,касаещи претенцията за недопускане на неоснователното обогатяване,вкл. и по заявения от Д. ред,а именно чл.55,ал.1,предл. трето ЗЗД.
В представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №35/17.03.2011г. по гр.д.№263/2010г. на Девинския районен съд, решение №19/10.03.2011г. по гр.д.№366/2010г. на Девинския районен съд,решение №114/14.10.2010г. по гр.д.№50/2010г. на Девинския районен съд,решение №254/27.10.2010г. по гр.д.№385/2010г. на Окръжен съд-Смолян и решение №3/01.02.2011г. по гр.д.№533/2010г. на Окръжен съд-Смолян са разгледани съвършено различни хипотези,в които след постановяване на решението на ПК за възстановяване на собствеността прехвърлителни сделки не са били извършени,а именно този факт е основният в настоящия случай,който обосновава и крайния извод на съда за неоснователността на предявения иск. Освен това,както вече беше отбелязано,в обжалваното решение не се съдържа становище,което да сочи на противоречиво разрешаване на въпроса за правната квалификация на претенцията /макар в представените решения исковете на Д. да са били квалифицирани по чл.55,ал.1,предл. трето ЗЗД/,тъй като е прието,че претенцията произтича от установения в законодателството принцип за осуетяване на неоснователното обогатяване. Разгледана е хипотеза,която е различна,тъй като лицето,което е получило добивите,е частен правоприемник на онзи,в чиято полза е било постановено решение за възстановяване на собствеността,което е дало основание на съда да приеме,че сечта е извършена от добросъвестен владелец,който,независимо от основанието,на което е предявен искът,има правото да задържи добивите,които вещта е дала до предявяване на иска за връщането й съгласно чл.71 ЗС. Именно поради тези съображения искът е отхвърлен като изрично е посочено,че искът би бил неоснователен поради същите съображения дори и разгледан по реда на чл.55,ал.1,предл. трето ЗЗД.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса ще следва ли при издадено разрешение за сеч със посочено правно основание /решение на ПК,прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение/ да се иска отделно да се прогласи за недействително при отпаднало основание и разрешението за сеч или ще следва да се приеме,че основанието е отпаднало с прогласяване нищожността на решението на ПК,послужило за основание за издаване на разрешителното за сеч,тъй като по такъв въпрос въззивният съд не се е произнасял. Основателността на иска не е обвързана от наличието на издадено по предвидения в закона ред и неотменено разрешение за сеч,доколкото такъв правен въпрос не е бил поставен на разглеждане от страните. Становище,че юридическият факт,от който произтича правото да се добие определено количество дървесина не е правото на собственост върху гората,от която се добива,а издаденото от надлежния орган разрешение за сеч в обжалваното решение не е изразявано. Крайният извод на съда за неоснователност на предявения иск е основан на становището,че ответникът е имал качеството добросъвестен владелец,който не дължи връщане на добивите,които вещта е дала до предявяване на иска за връщането й,а въпрос,свързан с така изразеното становище в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не е поставен.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК в поддържания от касатора смисъл. Обстоятелството,че искът е предявен с цел защита интереса на държавата само по себе си не съставлява такова основание,тъй като държавата в производствата по ГПК има равнопоставено положение като правен субект на останалите участници в процеса и законът не установява специални процесуални правила по отношение на касационното обжалване по отношение на този правен субект. Интересът на държавата следва да се брани от представляващите я лица по същия начин,както и интересите на останалите правни субекти и при спазване на същите процесуални правила.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 15.07.2011г. по гр.д.№242/2011г. по описа на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. г. с.-гр.Д. на основание чл.78,ал.3 вр. чл.81 ГПК да заплати на С. С. П. сумата 500лв./петстотин лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: