О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
С.,28.02.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1276 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. И. от[населено място] срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено по гр.д.№3781/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Н. Н. П.,Г. Б. И.,К. Ю. И. и Б. Ю. И. срещу С. М. Х. иск с правна квалификация чл.108 ЗС с предмет ревандикация на дворно място заедно с построените в него две паянтови бараки,находящо се в[населено място]-С., цялото с площ от 840кв.м.,съставляващо УПИ ХІV-115 в кв.5 по плана на М. Б..
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа като основание за допускане до касационно обжалване,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали следва да бъде зачетена силата на пресъдено нещо на решаващите мотиви на съдебното решение,постановено по гр.д.№8104/2003г. на СРС,по който въпрос според касатора е налице противоречива практика на съдилищата с оглед посочените в изложението решения на ВС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. М. Х. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че за уважаване на ревандикационен иск в доказателствена тежест на ищците е да установят чрез пълно и главно доказване правопораждащия правото им на собственост факт в очертаните в исковата молба предели-наследствено правоприемство и придобивна давност. В случая ищците основават правото си на собственост на настъпило в тяхна полза наследствено правоприемство и изтекла в полза на наследодателите им придобивна давност в периода 1967-1991г.,а ищцата Г. Б. И.-на изтекла в нейна полза придобивна давност в периода 1967-2003г. Прието е обаче,че по делото не е установено ищците,съответно техните наследодатели, да са владяли именно имота,описан в исковата молба-анализът на събраните гласни доказателства според съда сочи,че наследодателите на ищците са владели имот в М. Б.,но свидетелите не описват имота по площ и съседи. Не е установено и да са манифестирали намерение да своят имота по отношение на праводателката на ответника Т. З. Д.,предвид това,че същата се легитимира с титул за собственост.
Възражението,че съдът следва да зачете обективните предели на силата на пресъдено нещо на решение от 02.08.2004г. на СРС,49 състав по гр.д.№8104/2003г.,с което е отхвърлен предявеният от Т. З. Д. срещу Б. Н. И. /заместен в процеса от наследниците си по закон К. Ю. И. и Б. Ю. И./ и Г. Б. И. иск при квалификация чл.108 ЗС с предмет процесния имот е прието за неоснователно. Прието е,че фактът,че в процеса по гр.д.№8104/2003г. Т. З.,праводател на С. Х.,не е доказала да е носител на правото на собственост на процесния имот няма за последица установяване в отношенията между страните правото на собственост на наследодателите на ищците в настоящето производство,нито е предпоставка за успешно провеждане на настоящия иск.
Становището на касатора ,че по поставения въпрос за необходимостта от зачитане силата на пресъдено нещо на решаващите мотиви на съдебното решение е налице противоречива практика на съдилищата не може да бъде споделено.
Действително в посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВС /решение №536/28.02.1959г. по гр.д.№8556/1958г. на І ГО; решение №2877/30.06.1980г. по гр.д.№1280/80г. на І ГО и решение №2135/15.11.1969г. по гр.д.№1419/69г. на І ГО/ е прието,че влизат в сила само решаващите /главни/ мотиви,на които е основано решението на съда, като разпоредбата на чл.220 ГПК е приложима и относно правопроизводящия факт. Соченото противоречие в практиката обаче е преодоляно,като в т.18,ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС е прието,че мотивите са елемент от решението,но не иманентна негова част и не се ползуват със сила на пресъдено нещо,а с такава се ползува само диспозитива.
Освен това не този въпрос е в основата на извода на въззивния съд за неоснователност на предявения иск.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено по гр.д.№3781/2008г. по описа на С. градски съд, В. о.,ІІ-г състав.
ОСЪЖДА Г. Б. И. на основание чл.78,ал.3 вр. чл.81 ГПК да заплати на С. М. Х. сумата 1500лв. /хиляда и петстотин лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: