О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 956
София,12.10.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 580 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Г. от[населено място] срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, постановено на 19.11.2009г. по гр.д.№451/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от П. А. Г. против М. П. О.,Р. А. С., С. А. А. и М. А. А. иск по чл.33,ал.2 ЗС за изкупуване на ? ид.част от апартамент №13 в[населено място], кв.”В. Л.”,бл.4-ж. бл. к. “Р.”,вх.А,ет.5.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че е налице противоречива практика /с оглед посочените в изложението решения на ВС и ВКС/ по въпроса от кой момент започва да тече срокът по чл.33,ал.2 ЗС в хипотеза,при която разпореждането с идеални части е извършено чрез обявяване на предварителен договор за окончателен по съдебен ред.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба М. П. О.,Р. А. С.,С. А. А. и М. А. А. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че с решение от 14.07.2006г., постановено по гр.д.№1430/2005г. по описа на Казанлъшкия районен съд е обявен за окончателен предварителен договор от 05.01.2004г. между С. А. А. и М. А. А. като продавачи и Р. А. С. и М. П. С. по отношение на собствените на С. А. и М. А. по ? ид.части от апартамента,като по отношение на притежаваната от П. А. Г. ? ид.част от този имот искът е отхвърлен като неоснователен. В частта,с която искът за обявяване на предварителния договор за окончателен е уважен решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 16.08.2006г.От този момент е прието,че е възникнала съсобственост между П. Г.,М. и Р. С.,като за дата на узнаване на обстоятелството,че решението е влязло в сила,т.е. за дата на узнаване на сделката по смисъла на чл.33,ал.2 ЗС е приета датата на провеждане на съдебното заседание пред въззивния съд /09.11.2006г. От тази дата според въззивния съд е започнал да тече двумесечният срок за предявяване на иска по чл.33,ал.2 ЗС. Исковата молба е постъпила в съда на 17.07.2007г. и тъй като искът не е предявен в предвидения от закона срок е прието,че следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика по приложението на чл.33,ал.2 ЗС касаторът се позовава на представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №52/08.06.1982г. по гр.д.№32/1982г. на ОСГК на ВС и решение №826/27.07.2000г. на ВКС,ІІ ГО по гр.д.№112/2000г., в които е прието,че в производството по чл.19,ал.3 ЗЗД въпросът за изкупуване от трети лица, съсобственици на продавача, не може да се разглежда. Заинтересованите собственици могат да направят искане за изкупуване след влизане в сила на решението,с което е обявен предварителният договор за окончателен, тъй като преди този момент не е налице съсобственост между купувача по договора и третото лице.
Противоречиво разрешаване на въпроса за началния момент,от който започва да тече срока по чл.33,ал.2 ЗС в хипотеза,при която разпореждането с идеални части е извършено чрез обявяване на предварителен договор за окончателен по съдебен ред не е налице,тъй като сочените от касатора решения на ВС и ВКС касаят хипотеза,при която третото лице-съсобственик не е участвувало в производството по обявяване на предварителния договор за окончателен/каквато в случая не е налице по причина,че П. А. е участвувала в производството по гр.д.№1430/2005г. на Казанлъшкия районен съд/ и на второ място доколкото по отношение на момента,в който възниква съсобствеността изводът на въззивния съд е аналогичен-прието е,че това е моментът,в който влиза в сила решението,с което предварителният договор е обявен за окончателен,т.е. с което предявеният по реда на чл.19,ал.3 ЗЗД иск е уважен. Обстоятелството кога е влязло в сила решението,с което за притежаваната от предявилия иска по чл.33,ал.2 ЗС съсобственик идеална част претенцията по чл.19,ал.3 ЗЗД е била отхвърлена не е прието в представените решения на ВС и ВКС за имащо значение за срока за предявяване на иск за изкупуване.
Не е налице произнасяне по материалноправни и процесуалноправни въпроси,които да са разрешавани противоречиво от съдилищата в поддържания от касатора смисъл,поради което следва да се приеме,че не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 19.11.2009г. по гр.д.№451/2009г. по описа на Старозагорския окръжен съд по подадената от П. А. Г. касационна жалба вх.№17010/30.12.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: