О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 856
София,27.09.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 483 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Г. , И. Б. Х. и Б. Д. Б. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 23.12.2010г. по гр.д.№1293/2010г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от тях срещу Г. Ж. Г. искове за признаване за установено,че ответникът не е собственик на недвижим имот,находящ се в землището на [населено място],м.”К.”,представляващ имот №*,попълнен в действащия КП на СО”К.” със заповед №РМ-33/27.05.2008г. на кмета на район “М.”, [община],с площ от 457кв.м.,идентичен с част от УПИ * в кв.* по действащия ПУП на СО”К.”.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл неправилно по процесуални въпроси от значение за изхода на делото,включени в предмета на спора и обусловили правните му изводи,които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.Уточнено е,че в нарушение на процесуалните правила /чл.236,ал.2 ГПК/ не са обсъдени техните възражения и искания,няма преценка на доказателствата,липсват фактически констатации и правни изводи относно безспорно доказани в процеса факти,че в нарушение на чл.154,ал.1 ГПК им е отнета възможност да установят положителни факти,на които основават своите искания и възражения,че в нарушение на процесуалните правила /чл.266,ал.3 ГПК във вр. с чл.201 ГПК/съдът не е уважил искането за допускане на СТЕ,а в нарушение на чл.266,ал.2 ГПК въззивният съд отказал да приеме писмени доказателства,които не са могли да узнаят,посочат и представят пред първоинстанционния съд. Поддържа се също така,че е налице трайно установена практика на ВКС,че липсата на мотиви в решението не дава възможност при обжалване да се провери законосъобразността на обжалвания акт,а това прави обжалваното решение недопустимо.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,каквато е поддържаната от касаторите теза,в подадената касационна жалба и приложеното към нея изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се съдържат съображения за разрешен от въззивния съд въпрос по приложението на определена материалноправна или процесуалноправна норма,когато разглеждането му допринася да промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,както и когато законите са непълни,неясни и противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия провени /т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК предвижда допускане на касационно обжалване с оглед поставени на разглеждане принципни въпроси,свързани с необходимостта от развитие на правото или промяна на трайно установено неточно тълкуване на правна норма,а не с оглед наличието на конкретни пороци на обжалваното решение, водещи до неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост,които съставляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК. Предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове /т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В случая в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и в касационната жалба се навеждат само доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК,т.е. акцентира се единствено върху извършената от въззивния съд конкретна преценка на факти и доказателства и доводи за допуснати процесуални нарушения, което обаче, както вече беше отбелязано,не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.Не се обосновава и основание за допускане на касационно обжалване с оглед наведения довод за недопустимост на обжалваното решение,доколкото не се сочат решения на ВКС в поддържания от касаторите смисъл,а служебната проверка на настоящия състав не сочи наличие на такова основание.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 23.12.2010г. по гр.д.№1293/2010г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: