О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 01.02.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1080 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Д. и В. Г. Д. срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 23.04.2010г. по гр.д.№299/2010г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен искът на М. П. Д. и В. Г. Д. против [община] с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено правото им на собственост в режим на СИО на ПИ №10135.3516.24 по КП на[населено място] с площ от 314кв.м. по давност чрез владение,упражнявано в периода от месец април 1985г. до месец август 2008г. като неоснователен.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа като основание за допускане до касационно обжалване,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса следва ли липсата на документ,обективиращ титул за собственост на определено лице да се скрепява с основание такъв имот да се счита държавен,по които поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата.
Ответникът по касационна жалба не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че на основание чл.6 ЗС в редакцията на тази разпоредба ДВ.бр.92/1952г.,е съставен А. №4507/13.08.1964г.,т.е. имотът е актуван на правно основание,който извод се подкрепя и от факта,че на лицето Я. К. В. е било отстъпено право на строеж върху дворното място съгласно удостоверение №10543/29.11.1960г. Наследникът му К. Я. е признат за собственик единствено на сградата с н.а. №153,том ХІІІ,н.д.№7016/1975г. и няма данни да е изкупил дворното място.
Оспорването на заповед №330/15.02.1980г.,заповед №1177/03.05.1985г. и заповед №19/05.01.1987г. за отчуждаване на имота и определяне на обезщетение на К. Я. е прието за неоснователно, тъй като извършената поправка на оценителния протокол от 21.01.1980г. касае само административния адрес на имота,който е индивидуализиран с планоснимачен номер,квартал и подрайон по плана на града и няма съмнение кой имот е оценяван. С оглед на това е прието,че заповедта за отчуждаване е породила правно действие досежно сградата,като имотът към този момент вече е бил държавна собственост.
За неоснователно е прието твърдението,че държавата се е дезинтересирала от имота,тъй като на 29.11.2004г. е издадена заповед № АО-04-7703-225 на областния управител на Област В. за деактуване на имота на основание чл.2,ал.1,т.4 ЗОС като общински. Прието е,че са налице предвидените в §42 ЗИД ЗОС-редакция ДВ.бр.96/1999г. основания и имотът представлява общинска собственост,за което е съставен АЧОС №3288/22.04.2005г.
Прието е,че Д. действително са осъществявали фактическа власт върху имота от 1985г.,но по силата на чл.86 в редакцията ДВ.бр.92/1951г. съществува забрана за придобиване по давност на вещ,която е социалистическа собственост,съответно държавна или общинска собственост след изменението на разпоредбата ДВ.бр.31/1990г., като с изменението ДВ.бр.33/19.04.1996г.,в сила от 01.06.1996г. ограничението остава единствено относно публичната общинска и държавна собственост. Поради това е прието,че в периода от 1985г. до 1996г. давност в полза на предявилите иска лица не е текла,а от 01.06.1996г. до подаване на исковата молба /09.09.2008г./ не е изтекъл необходимият 10-годишен срок,тъй като на основание §1 ЗД ЗС, ред.ДВ.бр.46/06.06.2006г.,в сила от 01.06.2006г., изм.ДВ.бр.105/22.12.2006г.,ДВ.бр.113/28.12.2008г.,в сила от 31.12.2008г., давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2011г.
Прието е,че при твърдения,че имотът не е държавен,респ. общински, ищците следва да ангажират доказателства,че принадлежи на друг правен субект – физическо или юридическо лице,каквито твърдения и доказателства липсват по делото.
С оглед на така изложените в обжалваното решение съображения досежно основателността на предявения иск,настоящият състав приема за неоснователни доводите на касаторите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване поради наличие на противоречива практика на съдилищата по поставения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос.
Действително в посоченото от касаторите решение №370/27.04.2009г. на ВКС,ІІІ ГО по гр.д.№1644/2008г. е прието,че последиците на липсата на документ,обективиращ титул за собственост, законът не скрепява с основание такъв имот да се счита за държавен и не дава право на публичната власт да го актува.
Не е налице обаче противоречиво разрешаване на поставения въпрос,тъй като изводите на съда в обжалваното решение са основани не само на съставянето на А. през 1964г.,а и на други доказателства и освен това отразяването в акта не е прието за необоримо-изрично е прието,че е възможно да се твърди и доказва,че имотът е бил собственост на друг правен субект,различен от държавата и общината и успешно проведеното доказване би оборило констатацията в А.. Основният въпрос,разрешен от окръжния съд в обжалваното решение следователно касае предмета на доказване и доказателствената тежест при оспорване на акт за държавна собственост,какъвто въпрос обаче в изложението не е поставен по установените в чл.280,ал.1 ГПК критерии. Изложени са само оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата,които обаче сочат на доводи за неправилност на решението по смисъла на чл.281 ГПК,а не на обосноваване на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 23.04.2010г. по гр.д.№299/2010г. по описа на В. окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: