О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1167
С.,07.12.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на втори декември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 934 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. В. И. срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 30.03.2010г. по гр.д.№3190/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което делбата е извършена по реда на чл.292 ГПК/отм./ като в дял на Ц. В. И. е поставено жилище на целия четвърти /трети надпартерен/ етаж от четириетажна жилищна сграда към улицата,построена в парцел VІІІ-35 от кв.166а по плана на С.,м.”З. Б-18,заедно с 14.372% ид.части от общите части на сградата и 14.201% ид.части от дворното място,както и склад №1-Б по одобрен на 02.06.2008г. от главния архитект на С. община-район В. технически инвестиционен проект. В дял на А. Х. Б. е поставено жилище на целия трети /втори надпартерен/ етаж от същата сграда,заедно със 17.971% ид.части от общите части на сградата и 17.758% ид.части от дворното място,както и склад №1-А по одобрения на 02.06.2008г. технически инвестиционен проект и склад №3,построен в дворното място.Решението на първоинстанционния съд е изменено в частта,с която са определени сумите за уравнение и дължимите държавни такси и вместо това А. Х. Б. е осъден да заплати на Ц. В. И. сумата 6757лв. за уравнение на дяловете и всеки един от съделителите е осъден да заплати държавна такса в размер на 3364.64лв.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за избора на способ за извършване на делбата,който в случаите според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед критериите за невъзможност или неудобство при теглене на жребий ,като поставя въпросите: допустимо ли е при точно съответствие на допуснатите до делба обекти по вид и брой с броя на съделителите,изкуствено чрез предвидено преустройство броят на реалните обекти да се увеличи и то така,че съделителите да не получат еднакъв брой обекти от определен вид; при условие,че до делба са допуснати напълно самостоятелни обекти, обосновано и законосъобразно ли е да се отхвърли тегленето на жребий като способ за извършване на делбата само и единствено по съображения,че някои от самостоятелните обекти граничи с имот, собственост на един от съделителите и следва ли да бъдат поставени в негов дял,за да бъде улеснено бъдещото обединяване на имоти-предмет на делбата с други имоти,извън предмета на делбата; може ли подобно бъдещо обединяване само по себе си да бъде мотив за избягване тегленето на жребий и за разпределение на дяловете и може ли да се приеме,че тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно по смисъла на чл.292 ГПК/отм./ само защото би поставило под въпрос възможността за бъдещо обединяване на обекти; следва ли веднъж приложен критерия за целесъобразност по отношение на складовите помещения,да бъде приложен и по отношение на жилищния имот.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба А. Х. Б. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че тегленето на жребий като способ за извършване на делбата е неприложимо,въпреки че дяловете на страните са равни,тъй като съставянето на дяловете и тегленето на жребий се оказва много неудобно и дори невъзможно. Прието е,че е неудобно в дял на Ц. И. да се падне склад №3,тъй като преустройството на съществуващия в имота гараж /собственост на А. Б./ и склад №3 е извършено като общ самостоятелен архитектурно-строителен обект въз основа на проект и позволителен билет още от общия наследодател през 1973г. в една обща сграда с общи водопроводни, канализационни и електрически инсталации с общи партиди и измервателни уреди,с единствен общ вход откъм гаража,с общ покрив и подпокривно пространство,като обединяването на гаража със склад №3 като проект е узаконено и реализирано и не бива да се разделя. Изложени са съображения,че разделянето следва да бъде извършено чрез вътрешна преградна стена с избиване на вход в тухлената стена,но в производството не е изготвен и одобрен инвестиционен проект за такова преустройство, което може да се извърши само по инициатива на някой от съделителите. По отношение на етажите е прието,че при равните права на съделителите възможността за приблизително изравняване стойността на дяловете е да се съчетаят имотът с по-висока стойност от единия вид с имот от по-ниска стойност от другия вид,като за преустройствата следва да има съответно одобрен инвестиционен проект,като според съда най-подходящ е вариант 4, тъй като при него при почти същото парично уравнение на дяловете като при първи вариант ще се достигне до пълно изравняване на площта на складовете,които съделителите ще получат. Прието е,че по този начин делбата ще се извърши така,че всеки да получи дял в натура,който в най-голяма степен да съответствува на дела му в съсобствеността-във всеки дял се включват и двата вида имоти,а площите на складовете се изравняват в по-пълната възможна степен.
Поставеният въпрос за допустимостта при точно съответствие на допуснатите до делба обекти по вид и брой с броя на съделителите чрез предвидено преустройство броят на реалните обекти да се увеличи и то така,че съделителите да не получат еднакъв брой обекти от определен вид съдържа съображенията на съделителката досежно правилността на решението и не представлява въпрос,произнасянето по който да е обусловило крайния изход на спора,още повече,че одобреното преустройство е допустимо.
По отношение на критериите кога тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно изразеното от въззивния съд становище съответствува на указанията,дадени в ТП №4/1964г. на Пленума на ВС и т.5 от ТП №7/1973г. на Пленума на ВС.
Следва да се отбележи,че при поставянето на въпроса за критериите, които обуславят невъзможност или неудобство при тегленето на жребий в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК становището на въззивния съд е пресъздадено неточно,като е посочено,че съдът е съобразил възможност за бъдещо обединяване на обекти. Съображенията на съда за избора на способ са свързани не с бъдещо обединяване на обекти,а с вече извършено такова обединяване през 1973г.,което според съда следва да бъде съобразено, доколкото липсва и надлежно одобрен инвестиционен проект за разделянето на тези обекти.
Досежно съображенията за спазване на критерия за целесъобразност следва да се отбележи,че преценката за избор на способ за извършване на делбата е винаги конкретна и е обусловена от имащите значение за това факти и обстоятелства,които са специфични за всеки отделен случай. Наличието или не на съображения за целесъобразност касае всеки конкретен случай в рамките на преценката по чл.69 ЗН и с оглед на това не може да се приеме,че тази преценка в настоящия случай би имала значение за развитието на правото,след като не е налице твърдение за общо правило, имащо значение за по-голям брой случаи. Без посочване на такова общо правило изложените от касатора съображения представляват доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК,които касаят извършването на конкретна преценка на установените по делото факти и обстоятелства,а не принципно разрешен правен въпрос по приложението на процесуална или материалноправна норма. Още повече, че не може да бъде споделена и тезата,че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото,както вече беше посочено по приложението на чл.291 и чл.292 ГПК/отм./ Пленумът на ВС се е произнасял с тълкувателни постановления и освен това въпросите за избора на способ за извършване на делбата многократно са поставяни на разглеждане пред съдилищата,налице е съдебна практика и без посочване на конкретни съображения,даващи основание да се приеме,че вече съществуващата съдебна практика следва да бъде осъвременена или че следва да бъде преодоляно погрешно тълкуване на съответната правна норма не може да се приеме,че е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. С оглед на това следва да се приеме,че сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 30.03.2010г. по гр.д.№3190/2008г. по описа на С. градски съд,ІV-“г” отделение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: