3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1004
С.,07.11.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 915 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, постановено на 20.04.2011г. по гр.д.№44/2011г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено по отношение на [община],че Република България е собственик на 5561/6961 ид.части от поземлен имот с идентификатор №37023.501.514,целият с площ от 6961кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място],одобрена със заповед № РД-18-94 от 21.12.2007г.,изменена спрямо конкретния имот със заповед № КД-14-02-1452 от 10.11.2008г. на началника на СГКК-гр.Б.,трайно предназначение на територията: урбанизирана;начин на трайно ползване-за курортен хотел,почивен дом.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали са налице предпоставките на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА,евентуално тези по §42 ПЗР на З., обн.ДВ.бр.96/05.11.1999г.,по който е налице противоречива практика на съдилищата,както и по въпроса за необходимостта от обсъждане на наведените от страните доводи и за избирателно обсъждане на доказателствата от въззивната инстанция.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба изразява становище,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение въззивният съд изцяло е възприел по реда на чл.272 ГПК мотивите на първоинстанционния съд. Прието е,че по идейно-застроителния и регулационен план на [населено място],включващ и тогавашното [населено място],процесният терен е отреден за почивна база при изградена вече такава през 1965г. на държавното предприятие “А.-М.”-гр.П.,като за терена не е бил отреден парцел. Само за част от имота е имало реституционни претенции,които са били уважени чрез деактуване на държавна собственост. Прието е,че планът от 1970г. е действал и към 17.09.1991г.,когато влиза в сила ЗМСМА,т.е. към този момент отреждането на терена е за почивна база,а не за зелена площ за обществено ползване,т.е. достъпът до него е за почиващите в базата на конкретното държавно предприятие,а не с.за жителите на [община] /именно по повод този селективен достъп е прието, че страните не спорят,че теренът е бил ограден с ограда/. С оглед на това е прието,че към 17.09.1991г. теренът не е отреден за задоволяване на обществена потребност от местно значение,а оттам е прието,че разпоредбата на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА не намира приложение. Прието е,че не е налице и хипотезата на §42 ПЗР на ЗИД З.,съгласно който застроените и незастроени парцели и имоти-частна държавна собственост,отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините,съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни устройствени планове, преминават в собственост на общините,тъй като към момента на влизането в сила на тази разпоредба /ДВ.бр.96/1999г./ спорният имот е незастроен и не е отреден за обществено или благоустройствено мероприятие на [община] по градоустройствения план-към този момент действа планът от 1970г.,по който липсва предвиждане относно имота,даващо възможност за трансформация на собствеността от държавата в общината.
Поддържаната от касатора теза за наличие на противоречиво разрешаване на поставения въпрос по приложението на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА и §42 ПЗР на ЗИД З.,обн.ДВ.бр.96/1999г. не може да бъде споделена.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №136/11.05.2009г. на ВКС по гр.д.№280/2008г. е прието,че от значение за трансформацията на собствеността от държавна в общинска в хипотезата на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА е предвиждането по регулационен и одобрен устройствен план.
Аналогично становище е изразено и в обжалваното решение-обсъдени са именно предвижданията на действащия към 17.09.1991г. и към 1999г. регулационен план на населеното място и именно въз основа на тези предвиждания /за почивна база на предприятие/ е прието,че хипотезата на §7 ПЗР ЗМСМА не е налице-предвиждането не касае мероприятие за задоволяване на обществена потребност с местно значение. Изводът е основан на предвиждането на плана,а не на констатация за фактическо третиране,както се поддържа в изложението.
Поставя се и въпросът за създаденото трайно фактическо положение с оглед на обстоятелството,че по регулационния план от 1970г. за процесния имот не е отреден палрцел. Съдът обаче е съобразил предвиденото отреждане за целия терен и обосноваване на наличие на противоречива съдебна практика в тази насока не е налице.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора,че въпросът за необходимостта въззивният съд да обсъди всички наведени доводи и цялостно,а не избирателно да обсъди всички събрани по делото доказателства би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване.В случая въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд,с оглед на което поставеният въпрос не обуславя крайния изход на спора,а оттам и наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
И тъй като в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не са посочени други решения на съдилищата,в които да е дадено различно разрешение на поставения въпрос от възприетото в обжалваното решение,както и по съображения,че касационната инстанция е обвързана както от сочените в изложението основания за допускане на касационно обжалване,така и от сочените в това изложение съдебни актове /с изключение на тълкувателните решения и постановления на ВС и ВКС/, следва да се приеме,че поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 20.04.2011г. по гр.д.№44/2011г. по описа на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: