О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 08.02.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1178 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. Д., В. В. Д.,В. В. Д. и Ги Ж. В. С.,както и по касационна жалба на Х. С. М. и А. С. М. срещу въззивното решение на С. градски съд,ГК,ІV-то ”Г” отделение, постановено на 13.04.2010г. по гр.д.№1999/2009г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената от касаторите ищци касационна жалба е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса задължителни ли са дадените в отменителното решение на ВКС указания щом при произнасянето на ВКС не са били налице данни по делото за наличие на друго висящо производство,по който въпрос поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата,както и по въпроса в случай,че исковата молба е подадена в съда още през 1998г.,но делото е образувано през 2002г.,от кой момент се счита,че същото е висящо с оглед разпоредбата на чл.224 ГПК/отм./,по въпроса допустимо ли е произнасяне по искане за допълване на решение по почин на съда щом страната не поддържа това искане,а твърди недопустимост на производството,както и по въпроса дължи ли въззивният съд произнасяне по съществото на спора в случай че молбата за допълване на решението е оставена без уважение от първоинстанционния съд,за които въпроси поддържат,че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената от касаторите-ответници касационна жалба е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за пределите на задължителния характер на отменителните решения на касационната инстанция и по-специално има ли право на преценка съдът,на когото делото е върнато с дадени задължителни указания относно допустимостта на действията,които той следва да извърши.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил допълнителното решение от 22.12.2008г. по гр.д.№1822/1993г. по описа на СРС,І ГО,39 състав и е върнал делото на СРС за произнасяне по предмета на спора, очертан с решение №938 от 09.07.2008г. по гр.д.№4134/2007г. на ВКС,ІІ ГО.
Прието е,че производството ,по което е постановено допълнителното решение на СРС,39 състав е образувано по решение на ВКС №938/09.07.2998г. по гр.д.№4137/2007г. на ІІ ГО,в което ВКС е очертал предмета /рамките/ на спора, по който е следвало да се произнесе СРС,39 състав,а съгласно чл.218з,ал.1,предл.3 ГПК/отм./ указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда,на който е върнато делото. В случая е прието,че вместо да разгледа по същество основанието за нищожност,за което му е указано по обвързващ начин,че е предмет на спора,първоинстанционният съд е обсъждал дали са налице предпоставките за допълване на решението и е приел,че не са /обратно на приетото по обвързващ СРС начин от ВКС. Прието е,че произнасянето извън предмета на спора е недопустимо.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба, подадена от касаторите-ищци е посочено решение №1429/01.12.2008г. по гр.д.№6152/2007г. на ВКС,V ГО,в което е прието,че указания,дадени в мотивите на едно решение на ВКС не са задължителни,тъй като определен текст в акта на касационния съд не представлява диспозитивно произнасяне в рамките на функционалната му компетентност,а се касае до външно обективиране на субективна оценка на състава на ВКС спрямо определена фактология,която оценка не е задължителна за друг съд, независимо от неговото място в съдебната система.
Така изразеното становище обаче в случая е неприложимо,тъй като предмет на преценка от въззивния съд е бил въпросът за задължителността на определения на ВКС и то постановени по други дела.
Налице е обаче основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за пределите на задължителния характер на решенията на ВКС,с които делото е върнато на първоинстанционния или въззивния съд,но без постановен от този съд съдебен акт да е бил отменен,в какъвто смисъл настоящият състав приема, че поставените в изложенията и към двете касационни жалби въпроси следва да бъдат формулирани,доколкото именно разрешаването на този въпрос е обусловило извода на въззивния съд за недопустимост на постановеното от първоинстанционния съд допълнително решение.
По останалите,поставени от касаторите-ищци въпроси настоящият състав приема,че касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като на първо място тези въпроси не са били разглеждани от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Освен това тези въпроси касаят преценката за допустимостта на самото производство по допълване на решение, която се явява следствие от разрешаването на въпроса,по който според настоящия състав следва да бъде допуснато касационното обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 13.04.2010г. по гр.д.№1999/2009г. по описа на С. градски съд,ГК,ІV-то “Г” отделение.
Да се изпрати съобщение на касаторите-ищци и на касаторите-ответници в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25лв. и да представят доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: