О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София,12.01.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана К.
гражданско дело № 7 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №789,постановено на 20.01.2011г. по ч.гр.д.№10902/2010г. Софийски градски съд е оставил без уважение частните жалби на Е. Б. С. срещу определение от 20.05.2009г. на Софийски районен съд,ГО,60 състав,постановено по гр.д.№22318/2008г.,с което производството по делото е прекратено като недопустимо поради наличие на сила на присъдено нещо.
Определението е обжалвано от Е. Б. С.,която поддържа,че същото е неправилно като нарушаващо съдопроизводствените правила и противоречащо на материалния закон и с искане да бъде отменено,тъй като съдът не е взел предвид,че предмет на делба са били само апартаментите,но не и земята под тях,че е поискала отмяна на решенията на 62 състав по допускане и извършване на делбата, т.е. че същите не са влезли в сила,както и че съделителката А. И. е немски гражданин.В представеното изложение излага същите съображения без да сочи конкретен въпрос,който да обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване,нито на коя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК се позовава.
Ответниците по частна жалба А. К. И. и В. А. И. не изразяват становище.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение подадените от Е. Б. С. части жалби срещу постановеното от първоинстанционния съд определение,с което производството по гр.д.№22318/2008г. по описа на СРС,60 състав е прекратено като недопустимо поради наличие на сила на присъдено нещо по смисъла на чл.299 ГПК.
Прието е,че е налице хипотезата на чл.299 ГПК-спорът между страните за наличието на съсобственост и предпоставките за допускане и извършване на делба на процесните имоти е разрешен със сила на присъдено нещо в производството по гр.д.№4284/1993г. по описа на СРС, 62 състав,като е налице идентитет по страни и предмет на делото /правопораждащ факт и петитум на иска/,като производството по гр.д.№4284/1993г. е приключило преди завеждането на иска за делба по гр.д.№22318/2008г. с влезли в сила решения по допускане и извършване на делбата на процесните имоти и тези решения имат сила на пресъдено нещо между страните в настоящия процес,който се явява недопустим и производството следва да бъде прекратено с оглед разпоредбата на чл.299,ал.2 ГПК.
Основното съображение на въззивния съд за недопустимост на производството е наличието на сила на присъдено нещо,която по смисъла на чл.299 ГПК съставлява процесуална пречка за разглеждането на предявения иск,което напълно съответствува на константната практика на съдилищата по приложението на тази правна норма. Освен това в представеното по делото изложение жалбоподателката не е посочила мотивирано съгласно изискването на чл.284,ал.3,т.1 ГПК,към която разпоредба препраща чл.274,ал.3 ГПК,основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,а именно материалноправния или процесуалноправен въпрос,който въззивният съд е решил в противоречие с практиката на ВКС,разрешаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,което само по себе си обосновава липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Разпоредбата на чл.284,ал.3,т.1 ГПК,която намира приложение и в хипотезата на чл.274,ал.3 ГПК,предвижда,че жалбоподателят следва да посочи основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,на което се позовава,т.е.,както вече беше отбелязано,да посочи онзи материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или разрешаван противоречиво от съдилищата,респ. има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е обусловил крайния извод на въззивния съд за недопустимостта на исковото производство,по който ВКС следва да се произнесе,извършвайки преценката за правилността на обжалваното определение. В настоящия случай въпреки многократно даваните от съда указания жалбоподателката не е посочила такъв въпрос, нито хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК,на която се позовава,искайки ВКС да допусне касационно обжалване на постановеното от СГС определение, което според указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС сочи на липса на основание за допускане на касационно обжалване в настоящия случай,а оттам и на липсата на предпоставки за разглеждане на наведените в частната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Наведените в изложението,представено по настоящето дело, доводи представляват оплаквания за неправилност на обжалваното определение и не отговарят на изискванията на процесуалния закон за мотивирано обосноваване на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №789,постановено на 20.01.2011г. по ч.гр.д.№10902/2010г. по описа на Софийски градски съд по подадената от Е. Б. С. частна жалба вх.№19347/07.03.2011г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: