О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 982
София,19.10.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 634 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. от[населено място] срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 10.12.2009г. по гр.д.№3136/2009г.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроси,свързани с приложението на чл.109 ЗС-дали всяко въздействие върху имота може да бъде предмет на предвидената в чл.109 ЗС петиторна защита при наличие на противоречива практика на съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване,тъй като в изложението към касационната жалба не е формулиран въпрос,който да е от значение за изхода на делото.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че действията на М. Д. М. по премахване на съществуващата между двата съседни имота ограда без да е налице промяна в кадастралния план и нови граници между имотите представляват действия,с които се нарушава владението и пълноценното ползуване на имота от страна на Б. С. Б. и които създават ограничение,смущение и заплашват правото на последния, въпреки че оградата е била поставена още преди страните да закупят имотите си,а действията на М. Д. М. датират отпреди повече от 4 години.
Налице е противоречиво разрешаване на поставения въпрос-в посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №942/07.11.2008г. по гр.д.№3426/2007г. на І ГО на ВКС е прието,че с иска по чл.109 ЗС собственикът цели да защити правото на собственост срещу неоснователно въздействие и посегателства върху обекта на тази собственост и с оглед тази дефинитивност на претенцията не всяко въздействие върху имота може да бъде предмет на предвидената петиторна защита,а само онова въздействие,което е неоснователно,т.е противоречи на установения правен режим на ползуване на имотите и по този начин накърнява чуждите права,предмет на защита. Прието е,че искът е относим към фактическото действие,надхвърлящо ограниченията на собствеността. В посоченото в изложението решение №1302/18.07.2003г. по гр.д.№1132/2002г. на ІV ГО на ВКС пък е прието,че искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие или състояние.
Поставеният въпрос е от значение за изхода на правния спор,а констатираното противоречие обуславя наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 10.12.2009г. по гр.д.№3136/2009г. по описа на С. градски съд по подадената от М. Д. М. касационна жалба вх.№9959/11.02.2010г.
Да се изпрати съобщение до касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/ и да представи доказателства,че таксата е внесена.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: