О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1035
София, 15.11.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 870 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 07.02.2011г. по гр.д.№11549/2009г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен предявеният от нея срещу В. М. К.,С. Б. Д. и Г. Б. К. иск за делба на първи етаж от западната половина на жилищната сграда-близнак,находяща се в [населено място], [улица],построена в УПИ*,кв.* по плана на [населено място], м.”В. Л.”.
Като основание за допускане на касационно обжалване поддържа,че съдът се е произнесъл по въпрос по приложението на чл.92 ЗС,както и по въпроса за необходимостта да се демонстрира намерение,че се владее за себе си и за характера на действията,с които това намерение се демонстрира,а именно следва ли да бъдат с такъв характер,че да се противопоставят на правото на собственост или ако собствениците се откажат от него,по които счита,че е налице противоречива практика на съдилищата.
Ответниците по касационна жалба В. М. К., С. Б. Д. и Г. Б. К. не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване по един от поставените от касатора правни въпроси, като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че процесният имот не е съсобствен между съделителите въззивният съд е приел,че правото на собственост върху притежаваната от Е. С. Д. идеална част е придобито по давност от останалите съделители. Прието е,че е установено повече от 10-годишно установено владение при условия на присъединяване в полза на съделителите В. М. К.,С. Б. Д. и Г. Б. К. с това на купувача по договора за продажба от 18.12.1972г. и техен наследодател Б. К. /чл.79,ал.1 вр. чл.82 ЗС/-последният през 1975-76г. присъединява към жилището отдаваната преди това под наем северна стая като отваря врата между нея и хола и зазижда отделната й врата към стълбите; съделителите В. К.,С. Д. и Г. К. живеят заедно на І етаж още приживе на наследодателя си Б. К.,установяват фактическа власт при покупко-продажбага от 1972г.,след 1976г. ползват целия първи етаж,а след смъртта на Б. К. /1992г./ продължават да живеят там до настоящия момент. Прието е,че по този начин се доказва в продължение на минимум 10 години упражняване на своя фактическа власт с намерение за едновременно своене. Прието е,че е доказано и демонстриране на настъпила промяна в намерението им,изменение в основанието на тяхното владение чрез превръщане на държането в самостоятелно владение и спрямо идеалните части на неползващия вещта съсобственик Е. Д.,като външното афиширане на намерението на праводателя Б. К. и на съделителите В. К.,С. Д. и Г. К. да владеят и идеалните части на другия съсобственик се установява от техните действия,характерни за собственика-живеят на етажа,извършват преустройства и ремонт,демонстрират го и плащат данъци. Прието е,че тяхното поведение със сигурност е станало достояние на Е. Д.,която живее на ІІ етаж от сградата,като подаването на декларация от нея през 1998г.,че е съсобственик на етажа и плащането на данък сгради и такса смет наред със съделителите В. К.,С. Д. и Г. К. не са достатъчни да установят нейна фактическа власт. Прието е също така,че е достатъчно доказването,че е доведено до знанието й упражняването на самостоятелно владение от останалите съсобственици и отблъсването на нейната фактическа власт.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №669/1958г. на ІІІ ГО на ВК по гр.д.№92/1958г. е прието,че правото на собственост не се погасява по давност. То може да се изгуби само ако някой друг придобие правото на собственост или ако собственикът се откаже от него,като действията,чрез които се манифестира намерение, че се владее за себе си,трябва да бъдат от такъв характер,че да се противопоставят на правото на собственост на останалите наследници.
Според настоящия състав е налице противоречиво разрешаване на въпроса за вида и характера на действията,с които следва да бъде демонстрирано намерението за своене от страна на съсобственик,поради което е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по този въпрос.
Въпросът,касаещ приложението на чл.92 ЗС според настоящия състав е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд и не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.02.2011г. по гр.д.№11549/2009г. по описа на Софийски градски съд по подадената от Е. С. Д. касационна жалба с вх.№23812/18.03.2011г.
Указва на касатора в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 25.00 лв./двадесет и пет лева/ държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена,делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание,след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: