О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
С.,01.04.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1554 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. Х. С., П. С. П. и Ч. С. П. срещу въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 11.06.2010г. по гр.д.№7/2010г. с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по предявения от Н. Й. В. иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,че наследодателят му Й. В. Ц. към датата на образуване на ТКЗС в[населено място],[община],към датата на приемането му за член на ТКЗС и към датата на внасянето /обобществяването/ на притежаваната от него земеделска земя в ТКЗС,а именно м.август,1958г.,е бил собственик на ливада, представляваща част от имот №021038 по КВС на[населено място] и заключена между точките 1-2-3-4-5-6-7-8-9 по скицата на в.л.Л.М. от 17.05.2006г.,като площта на имота е 1060кв.м.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос допустимо ли е съдът да присъжда незаявено и непретендирано право в по-голям обем от исканото,по който е налице противоречива практика,както и по материалноправния въпрос каква е продължителността на владението при условията на чл.34 от Закона за давността/отм./,за да се придобие имот на това правно основание,по който според касаторите е налице противоречива практика на съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Н. Й. В. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че заявената от Н. Й. В. претенция следва да бъде разгледана за имот с площ от 1060кв.м. въззивният съд е приел,че след направени уточнения на исковата претенция пред въззивния съд е предявен иск за установяване,че наследодателят Й. В. Ц. е бил собственик на основание наследство и присъединено давностно владение от В. Ц. К., починал през 1946г.,на процесния имот,като твърди,че владението е започнало от 1925-26г. от В. Ц. К. до смъртта му през 1946г., а от тогава до кооперирането му през 1958г. е продължено от Й. В. Ц..
За да достигне до извода,че предявеният по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск е основателен въззивният съд е приел,че в емлячния регистър на[населено място] от 1949г. е отразено,че по партидата на Й. В. Ц. е записана ливада в м.”К.” с площ от 2 дка,която представлява част от имот №021038 по КВС на[населено място],възстановен с решение №310/04.12.1995г. на ПК-С. на наследниците на С. П. Д.. Прието е,че Й.,Н. и И. В. имали от своя баща В. Ц. К.,починал през 1946г., ливада в м.”К.” общо с площ от 6 дка, която общият наследодател разделил между тримата си сина. Владението върху имота е започнало от 1925-26г. от В. Ц. К., продължило до смъртта му през 1946г.,а оттогава до кооперирането му през 1958г. съответната част от имота е владяна от сина му Й. В. Ц.,който е присъединил към своето владение това на праводателя си, с оглед на което ищецът Н. Й. В. се е позовал на придобивна давност,допълвайки срока на същата чрез присъединяване към осъщественото от В. Ц. К. владение и това на прекия си наследодател Й. В. Ц.. Прието е,че давността е започнала да тече при действието на Закона за давността от 1898г. и към влизане в сила на Закона за собствеността от 1951г. за завършването й е бил нужен срок,по-кратък от определения в чл.79 ЗС,поради което и съгласно §4 ПЗР ЗС приложимо е изискването за 20-годишна давност,считано от 1938г. Прието е,че до момента на включването на имота в ТКЗС през 1958г. давността в хипотезата на чл.82 ЗС е изтекла като владелците са осъществявали фактическа власт върху един и същи имот,намират се в съотношение на непосредствено предхождане,няма прекъсване на владението на предходния и следващия владелец,всички владения са осъществявали господство върху един и същи вид вещно право.
По въпроса за допустимостта съдът да присъжда незаявено и непретендирано право в по-голям обем в посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №612/17.10.1995г. по гр.д.№390/1995г. на петчленен състав на ВС е прието,че съдът е длъжен да реши поставения на разглеждане спор на предявеното основание. В решение №779/17.10.1975г. по гр.д.№579/1975г. на ІІІ ГО на ВС е прието,че уважаването на иска на непредявено основание представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В случая обаче не е налице хипотеза,която да е идентична с разгледаната в посочените от касаторите решения на ВС,тъй като въззивният съд е приел,че по предвидения в ГПК ред са направени уточнения на исковата претенция и се е произнесъл с оглед на така заявения предмет за защита. О. повече,че частта от имота на Й. В.,която попада в имот №021038 е установена графично и по площ в самото производство.
По въпроса за продължителността на владението при условията на чл.34 от Закона за давността/отм./ в посоченото от касаторите решение №258/31.03.1997г. по гр.д.№606/1996г. на І ГО на ВС е прието е,че началният момент на срока за приложение на 10-годишната придобивна давност по Закона за собствеността се брои от влизане в сила на ЗС,когато той е по-благоприятен от предвидения в отменения Закон за давността. В същия смисъл е и становището,изразено от въззивния съд,който е приел,че по-благоприятен в случая е режимът на отменения Закон за давността,а не на ЗС и е приложил именно този по-благоприятен режим.
В посоченото от касаторите решение №467/22.04.1994г. по гр.д.№1059/1993г. на ІV ГО на ВС е прието,че недобросъвестният владелец придобива собствеността след 20-годишно владение при действието на ЗИСС/отм./. Аналогичен извод е направен и от въззивния съд на основата на извършено присъединяване на владението.
Изводите на въззивния съд съответствуват на преобладаващата практика на ВКС по приложението на института на придобивната давност при действието на Закона за давността/отм./,поради което следва да се приеме,че предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК не са налице,като на основание чл.78,ал.2 ГПК във вр. с чл.82 ГПК в полза на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 400.00лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 11.06.2010г. по гр.д.№7/2010г. по описа на С. окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Х. С.,П. С. П. и Ч. С. П. да заплатят на Н. Й. В. на основание чл.78,ал.2 ГПК сумата 400.00лв. /четиристотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: