О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 959
София,12.10.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 551 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Смолян, постановено на 11.01.2010г. по гр.д.№505/2009г.
Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси по приложното поле на чл.109 ЗС ,по които е налице противоречива практика на съдилищата,а именно: представлява ли психологическият дискомфорт елемент от фактическия състав на чл.109 ЗС; достатъчно ли е да има отклонения от проекта в съседен имот или е необходимо тези отклонения да създават пречки за собственика да упражнява правото си; необходимо ли е действията, с които се пречи на собственика на съседен имот да са противоправни.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Е. Р. Г. и З. В. Г. изразяват становище,че касационното обжалване е недопустимо, като поддържат, че издадената от [община] данъчна оценка е документ с невярно съдържание,а оттам,че цената на имота е под 1000лв. По доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Доводите на ответниците по касационна жалба за недопустимост на касационното обжалване с оглед установеното в чл.280,ал.2 ГПК изискване за наличие на правен интерес над 1000лв. настоящият състав приема за неоснователни с оглед предмета на заявената претенция.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 11.01.2010г. по гр.д.№ 505/2009г. С. окръжен съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е осъдил [община] да преустанови неоснователните действия,с които пречи на Е. Р. Г. и З. В. Г. да упражняват правото си на собственост върху нива с площ 2.187 дка,находяща се в землището на[населено място],м.”Т.”,съставляваща имот №001020 по картата на землището като не разрешава погребването на покойници в гробни места, отстоящи на по-малко от пет метра от имотната граница с имот №1020.
Прието е,че при изграждането и поддържането на гробищния парк, находящ се в общинския имот,съседен на имот №1020,са допуснати съществени нарушения на материалноправни норми-в нарушение на чл.2 от Наредба №21 няма одобрен проект за гробищен парк,а в нарушение на чл.5 от същата наредба нито са проектирани,нито са изградени,независимо от заповед №185/2007г. на кмета на [община],площи за озеленяване около оградата и край алеите с висока дървесна растителност, храсти и насаждения,в каквато насока са и дадените предписания на Р., сроковете за които са изтекли през м.май,2007г. без да са изпълнени. Прието е,че нормите на чл.2 и чл.5 от Наредба №21 са от императивен ред и са задължителни при устрояването на гробищни паркове с цел спазването на хигиенни и протиоепидемични норми,както и с оглед чисто психологическия аспект на проблема. Прието е,че правото на собственост на ищците е нарушено с действия,като [община] е допуснала да се извършват погребения в непосредствена близост до границата с имота на ищците,което по разбираеми причини предизвиква психологически дискомфорт,като освен това тези действия водят до невъзможност да се изпълнят изискванията на чл.5,ал.1,т.3 от Наредба №21 за изграждане на площи за озеленяване около оградата. Прието е също така,че основателността на исковата претенция е свързана с преценка на какво отстояние от границата с имота на ищците следва да се допуска извършване на погребения, като според въззивния съд въпреки липсата на законодателна уредба следва да се преустанови създаване на гробове по границата с ищцовия имот на отстояние 5 м,с което ще се осигури пълноценно упражняване правото на собственост върху имота.
Настоящият състав приема,че е налице основание за допускане на касационно обжалване с оглед същественото различие между изразената в обжалваното решение теза за необходимите предпоставки,при наличието на които може да бъде уважен иск по чл.109 ЗС със становището, изразено в представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВС и ВКС,а именно: решение №411/02.03.1999г. по гр.д.№2190/1998г. на V ГО на ВС,в което е прието,че не може да се уважи негаторен иск на собственика, когато допуснатото нарушение не създава пречки на правото на собственост; решение №52/20.02.2009г. по гр.д.№5629/2007г. на ІІІ ГО та ВКС,в което е прието,че за да се уважи искът по чл.109 ЗС следва да се установи извършване на определени действия или посегателства върху вещта на страната-ищец,тъй като негаторният иск е средство за правна защита на титуляра на вещно право; решение №228:19.03.2009г. по гр.д.№5216/2007г. на ІІІ ГО на ВКС,в което е прието,че негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние,което му пречи да упражнява своето право, като фактическият състав на основанието за защита по чл.109 ЗС изисква да се установят в процеса действия на ответника, пречещи на ищеца да упражнява в пълен обем притежаваното право на собственост, които действия да са без правно основание. С оглед на това следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от С. окръжен съд въззивно решение.
Съдържащото се в касационната жалба искане за спиране изпълнението на въззивното решение следва да бъде оставено без уважение, тъй като въпреки дадените указания,за които представителят на касатора е уведомен на 10.05.2010г.,в определения от съда срок не е внесено надлежно обезпечение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 11.01.2010г. по гр.д.№505/2009г. по описа на Окръжен съд-Смолян.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [община] за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение на Окръжен съд-Смолян,постановено на 11.01.2010г. по гр.д.№505/2009г.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: