О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 01.02.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1132 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. И. и Е. Е. Г. срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 30.11.2009г. по гр.д.№2398/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от И. С. И. и Е. Е. Г. искове с правно основание чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ и чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ,с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ОСЗ-Н. И.,че наследниците на С. И. М. имат право на възстановяване на собствеността върху земи и гори в землището на[населено място].
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че съдът се е произнесъл по приложението на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13,ал.3 ЗВСОЗГФ и по специално по въпроса представляват ли по смисъла на тези разпоредби извлеченията от емлячните регистри, доказателства,удостоверяващи правото на собственост,по който е налице противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Ответниците по касационна жалба ОСЗ-Н. И. и С. О. не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване по отношение на въпроса за значението на емлячния регистър като доказателства в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ ,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявените по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ искове са неоснователени, въззивният съд е приел,че представеното по делото препис-извлечение от емлячния регистър от 1929г.,където на името на наследодателя за записани земеделски земи и гори,идентични с процесните,не установява наследодателят да е притежавал правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение от 26.06.2008г. на СРС,35 състав по гр.д.№10935/2007г.,влязло в сила на 30.07.2008г.,е прието въз основа на препис-извлечение от емлячния регистър от 1929г. на[населено място],че наследодателят С. И. М. е притежавал към момента на образуване на ТКЗС земеделски земи в това землище.
В същия смисъл са постановени и решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК:решение №237/21.05.2010г. по гр.д.№1389/2009г. на ІІ ГО; решение №154/04.05.2010г. по гр.д.№4945/2008г. на І ГО; решение №67/05.07.2010г. по гр.д.№330/2009г. на І ГО; решение №488/05.07.2010г. по гр.д.№1511/2009г. на І ГО,поради което настоящият състав приема,че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите въпрос.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 30.11.2009г. по гр.д.№2398/2009г. по описа на С. градски съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: