О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
С., 28.02.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1351 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Д. и М. М. К. срещу въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 30.04.2010г. по гр.д.№99/2010г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което ползуването на дворно място,находящо се в[населено място],ул.”С.К. Б.”№99,съставляващо УПИ ХІV-876 в кв.59 по плана на града е разпределено по реда на чл.32,ал.2 ЗС.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа като основание за допускане до касационно обжалване,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса може ли при равни права на съсобствениците разпределението да бъде извършено с оглед възможността единият съсобственик да осъществява зареждане на магазин през двора по начин,че за този съсобственик да се определи 10.50м от лицето на имота,а за другите съсобственици само 3.60м от лицето при положение,че не съществува нормативен текст,който да задължава собственика да зарежда откъм двора,който според касаторите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и по въпроса може ли разпределението да се извърши по съществуващото към момента на предявяване на иска положение,по който въпрос твърдят,че е налице противоречие с практиката на ВКС,противоречива практика на съдилищата, както и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационна жалба Д. Т. В. не изразява становище относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че при разпределение на ползуването следва да бъде съобразено действителното положение в имота,съществуващото застрояване,възможността за достъп до постройките в двора,както и да не се налагат допълнителни преустройства и преместване на сгради,огради и др. като следва да се има предвид,че на разпределение подлежи само незастроената площ,като се зачита площта на постройките,които са индивидуална собственост и то като пряко и непосредствено използувана от съсобствениците и да се съпостави към правата,които имат в дворното място. С оглед на това е прието,че разпределението на ползуването следва да бъде извършено според избрания от съда вариант,който отчита обстоятелството,че жилищната сграда на ищците е съборена,а жилищната сграда на ответника е преустроена в обект за стопанска дейност /магазин/,т.е. съществуващото строителство. Отчетено е ,че сградата на ответника е построена на улично-регулационната линия и заема 7м от лицето на парцела /общо 14.10м/, като с оглед обстоятелството,че зареждането на обекта става от западната страна на имота,където се намират складовите помещения, е възприет този вариант за разпределение,при който от оставащите 7.10м от лицето на парцела за частта на ищците са определени 3.60м.,а за частта на ответника 3.50м. Отчетено е и обстоятелството,че с влязло в сила решение по гр.д.№3623/2000г. на С. районен съд е отхвърлен предявеният от Б. и М. Д. против Д. В. иск по чл.109 ЗС да прекрати зареждането на магазините откъм двора.
Становището на касаторите ,че по поставения въпрос за възможността разпределението на ползуването да бъде извършено по съществуващото към момента на предявяване на иска положение е налице противоречие с практиката на ВКС не може да бъде споделено.
В т.2 на ТР №1/18.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС е прието,че основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС,с тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ,обн.ДВ.бр.59 от 22.07.1994г./отм./,с тълкувателни решения на ОСГК,ОСТК и ОСГТК или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК. В т.1 от същото тълкувателно решение е посочено,че касаторът следва да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос и да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване. В настоящия случай в изложението към подадената касационна жалба не се сочи практика на ВКС по смисъла на указанията,дадени в ТР №1 от 18.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Посочените в изложението определения на ВКС също не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване както по чл.280,ал.1,т.1 ГПК с оглед изложеното по-горе, така и по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Посочено е решение от 09.03.2004г. по гр.д.№2617/2002г. на ІV ГО на ВКС,в което е прието,че искът по чл.32,ал.2 ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с общата вещ по отношение на което мнозинството от съсобствениците или не е било формирано или е взело решение,вредно за нея.
В случая действително има фактически установен начин на ползуване,с който обаче ищците не са съгласни,но доколкото преценката за начина на разпределение на ползуването винаги е основан на установените по конкретното дело факти,не може да се приеме,че е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос с това,дадено в посоченото в изложението решение на ВКС. Още повече че по въпроса за правомощията на съда и характера на производството по чл.32,ал.2 ЗС въззивният съд е изразил аналогично становище.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси.
Съгласно дадените в т.4 на ТР №1 от 18.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените ,условия,а за развитие на правото, когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая нито една от тези хипотези не е налице.
Разпоредбата на чл.32,ал.2 ЗС не е неясна,нито противоречива,като по приложението й съдилищата многократно са се произнасяли и в случая не се обосновава наличие на такава особеност на разглеждания случай, която да сочи на необходимост от специално тълкуване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 30.04.2010г. по гр.д.№99/2010г. по описа на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: