2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 21.01.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1034 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Б. от[населено място] срещу въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 15.04.2010г. по гр.д.№59/2010г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на Р. С. Б.,че С. Б. С. е собственик на жилищна сграда на един етаж с площ 79кв.м. и стопанска сграда с площ 60кв.м.,ведно с отстъпено право на строеж,построени в парцел VІІ-109,кв.Х по плана на кв.”Д. к.”,гр.С. и Р. С. Б. е осъден да предаде владението върху тези сгради.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа като основание за допускане до касационно обжалване,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за правомощията на въззивния съд и задължението му да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба доводи в противоречие с практиката на ВКС/т.4 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС/.
Ответникът по касационна жалба С. Б. С. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието за безспорно установено,че С. Б. е собственик на процесните сгради-придобил е правото на собственост на основание писмен договор в нотариална форма от 2000г., т.е. на предвидено в закона правно основание. Прието е,че в нотариалния акт е отразено,че нотариусът,изповядал сделката,се е запознал с писмените доказателства,установяващи правото на собственост на праводателя и се е уверил в това,че продавачът е собственик на имота,с оглед на което е недопустимо изследването на този въпрос в производството. Прието е,че възражението на ответника по иска за придобиване на имота по давност,макар и да е оставено без уважение поради настъпилата преклузия, следва да се приеме като признание на обстоятелството,че същият владее имота.
Доводите на касатора за наличие на противоречие с указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в т.4 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС не могат да бъдат споделени на първо място по причина,че производството пред въззивния съд е проведено по реда на ГПК, обн.ДВ.бр.59/2007г.,докато указанията,дадени в т.4 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС касаят правомощията на въззивната инстанция при действието на ГПК,1952г./отм./. Освен това в случая е налице произнасяне по всички доводи и оплаквания,наведени във въззивната жалба с оглед изискването на чл.269 ГПК /вкл. и по доводите,че ищецът не е доказал правото си на собственост/, която разпоредба с оглед особеностите на настоящия случай не се нуждае от тълкуване.
Така поставеният въпрос не обуславя крайния изход на правния спор,поради което следва да се приеме,че касаторът не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 15.04.2010г. по гр.д.№59/2010г. по описа на С. окръжен съд по подадената от Р. С. Б. касационна жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: